Андрей-стрелеца Наум: Руска приказка (Руска приказка)

— Защо да не направим смяна? А какви са вашите чудни неща?

Единият търговец извадил от пазвата си тояжка. Стига само да и кажеш: „Хайде, тояжке, наложи гърба на този човек!“ — и тояжката сама ще почне да го бие.

Вторият търговец извадил изпод дрехата си брадва, обърнал я с тъпата страна нагоре и брадвата сама започвала да удря: тупа-лупа — появил се кораб; тупа-лупа — още един.

Щом обърнал брадвата с тъпата страна надолу, корабите тозчас изчезнали — сякаш не са били там.

Третият търговец извадил от джоба си една свирка. Засвирил и се появила войска: конници и пехота с пушки и топове.

Търговецът засвирил с другия край на свирката и всичко изчезнало.

Обронил той глава на гърди и излязъл от града при синьото море.

Изведнъж, изневиделица долетяла сива гургулица, ударила се в земята и се превърнала на младата му жена.

Княгиня Мария разказала:

— Откакто ти напусна къщата ни, аз летя като сива гургулица по гори и горички. Царят праща три пъти стражите за мене, но те не ме намериха и изгориха къщурката.

Андрей рекъл:

— Свате Науме, не може ли да ни издигнеш дворец край синьото море?

— Защо да не може!

Не успели да се огледат и — дворецът готов. И такъв — чуден, по-хубав от царския.

А царят в това време отишъл на лов край синьото море и гледа — на онова място, където нямало нищо, сега се издигал дворец.

— Кой се е осмелил да строи на моя земя, без да ме пита?

Втурнали се бързоходци, всичко разузнали и доложили на царя, че този дворец е издигнат от Андрей-стрелеца и че той живее в него с младата си жена княгиня Мария.

Царят още повече се разгневил и пратил да узнаят: ходил ли е Андрей там — къде не знам и донесъл ли е това — какво не знам.

Бързоходците отново разузнали и доложили:

— Андрей-стрелеца ходил там — къде не знам, получил това — какво не знам.

Тогава царят съвсем се разлютил, заповядал да съберат войската, да отидат край морето, да разрушат двореца до основи, а Андрей-стрелеца и княгиня Мария да накажат с люта смърт.

Видял Андрей, че срещу него иде силна войска, грабнал бързо брадвата и я обърнал с тъпата страна нагоре. Брадвата тупа-лупа — и в морето се появил кораб; пак тупа-лупа — появил се друг кораб. Сто кораба заплували по синьото море.

Андрей извадил свирката, засвирил — и се появила войска: и конница, и пехота с топове и знамена.

Стрелецът заповядал да започне сражение. Музиката засвирила, барабаните забили, полковете потеглили. А от стоте кораба топовете обстрелвали столичния град.

Царят видял, че войската му бяга и се хвърлил да я спре. Тогава Андрей извадил тояжката:

— Хайде, тояжке, натупай този цар по гърба!

Тояжката сама тръгнала, натупала царя и го прогонила извън царството.

Тогава дошъл краят на сражението. Сипнал се народът от града и захванал да моли Андрей-стрелеца да вземе в ръцете си цялата държава.

Андрей се съгласил, поканил всички на угощение и заедно с княгиня Мария управлявали царството до дълбоки старини.

Сканиране и разпознаване: Анани Младенов

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2577]

Последна редакция: 2007-04-29 13:49:02