Рита Моналди - Печатът

Ниймегенски мир — В Ниймеген през 1678–79 г. се подписват последователно мирните договори между Франция и Холандия, Франция и Испания и Франция и Свещената Римска империя. Сключвайки отделни мирни договори, Франция успява да извоюва надмощие над бившите си противници. — (Бел.ред.)

Главен град на о-в Крит, името е използвано и за целия остров. След дългогодишната обсада на Кандия (1645–1649 г.) остров Крит, който дотогава е венецианско владение, пада под ударите на турската войска и през последвалите два века е част от Отоманската империя. — (Бел.ред.)

Бактрия — историческа област в Азия, около средното и горно течение на река Амударя. (Бел.ред.)

свободно (лат.) — (Бел.прев.)

Казуистика — в католическото богословие и средновековната юриспруденция — прилагане на общи догматични положения към отделни частни случаи, по-специално по отношение на конфликти на съвестта и морала. — (Бел.ред.)

удобно (лат.) — (Бел.прев.)

За критичните дни. (лат.) — (Бел.прев.)

Тълкуване на сънищата. — (Бел.ред.)

Заседание на кардиналите под председателството на папата. — (Бел.ред.)

пропуски (лат.) — (Бел.прев.)

Андреа Арголи (1568?-1657 г.) — италиански астролог, астроном и математик, баща на поета Джовани Арголи, който също се занимавал с астрология и математика. — (Бел.ред.)

Доминиканецът Томазо Кампанела (1568–1659 г.) е бил обвиняван, освен в ерес, и в магьосничество. Съвременните оценки на живота и личността му са много противоречиви. Занимавал се е с астрология, медицина и математика. Писал е философски и астрологически трактати, но поради политическия си характер утопичното му произведение „Градът на слънцето“ е най-добре известно. — (Бел.ред.)

Джачиншо Чентини — племенник на кардинал д’Асколи, чул предсказанието на някакъв шарлатанин, че чичо му ще наследи властващия папа Урбан VIII. Неблагоразумният млад човек се опитал да ускори смъртта на папата с помощта на всевъзможни окултни церемонии. Опитите му били разкрити и Чентини бил екзекутиран на 22 април 1634 г. — (Бел.ред.)

За избягването на звездната съдба, (лат.) — (Бел.прев.)

Албертус Магнус (1193–1280 г.) — доминикански свещеник, прочут с универсалните си познания, застъпник на идеята, че религията и науката трябва да се допълват, а не да се противопоставят. Считан за най-великия немски философ и теолог на Средновековието, първи прилага философията на Аристотел към християнската доктрина. Провъзгласен за блажен през 1622 г. Канонизиран през 1931 г. — (Бел.ред.)

Пиер д’Ели (1350-142? г.) — френски теолог и философ, епископ, впоследствие кардинал. В някои от трактатите си поддържа теорията, че епископите и свещениците получават правата си пряко от Бога, а не чрез посредничеството на папата, че папата не е недосегаем от присъдата на общия църковен събор, че нито папата, нито общият църковен събор са непогрешими, а непогрешимостта е качество единствено на Църквата като общо понятие. — (Бел.ред.)

Албумазар — водещ астролог на ислямския свят, известен най-вече с теорията си че светът, създаден при засичането на седемте планети в първия градус на Овена, ще свърши при подобно засичане в последния градус на Рибите. — (Бел.ред.)

Главен фундамент в редуваннята на годините на света и влизането на Слънцето в първата точка на Овена, (лат.) — (Бел.прев.)

че Луната в противостоене на Марс довежда отровни болести, тъй като в огнен знак, (човек) се свършва бързо и рядко (се връща) към живота, (лат.) — (Бел.прев.)

затова в тази точка на земята и в земния знак с благоприятните предвещания, които произлизат от него, докато Меркурий го напада, предвещава земетресения, произвежда от земята огън, увеличава силно страховете и смущенията, разваля минералите и сярата на земята, (лат.) — (Бел.прев.)

Джон Скотус (1265–1308 г.) — един от най-влиятелните философи и теолози на Средновековието, занимавал се със семантиката на религиозния език и естеството на човешките свободи. — (Бел.ред.)

сифилис — (Бел.ред.)

Хермес Трисмегистос (тройно велик) — древногръцки еквивалент на египетския бог Тот, комуто се приписват апокрифни откровения на окултни, теологически и философски теми. — (Бел.ред.)