Рита Моналди - Печатът

За да се намерят документирани потвърждения за тази хипотеза, трябва да се разровят актовете на паричната служба в Авиньон, съхранявани в Римския държавен архив. От тези книжа става ясно, че двамата Паравичини-едва започнали службата си на платци, веднага вземат на кредит: вместо да плащат, прибират няколко хиляди скуди, идващи от касовите компенсации. За съжаление в регистрите на Авиньон има голяма и необяснима празнота: липсват пет години, от 1682 до 1687, почти половината понтификат на Инокентий XI.

За да се изяснят съмненията, би могла да помогне кореспонденцията на човек, по-висшестоящ в йерархията от Паравичини, главния ковчежник на Апостолическата камера. Нищо не може да се направи: този път липсват даже всички години от 1683, годината на смъртта на Карло Одескалки, чак до 1716.

През периода след Втората световна война, няколко години преди беатификацията на Инокентий XI, в Тайния архив на Ватикана постъпили книжата Дзарлати — един архивен фонд, съдържащ документи, отнасящи се до рода Одескалки и рода Рецонико. Фондът се развивал от началото на 18 век; би било интересно да се узнае дали по това време все още са съществували документирани следи за някогашните отношения между Бенедект Одескалки, брат му Карло и техните представители във Венеция. Но това никога няма да се узнае. Самите отговорници за Тайния архив на Ватикана разкриха „странни загуби“ и „очевидни отнемания“, претърпени от фонда, току-що поверен на Ватикана: книжа, отделени от оригиналния фонд, оставени без обозначение (тоест невъзможни за идентификация) и погрешно разпределени (тоест невъзможни за издирване).

(Виж С. Пагано, Archivi difamiglie ютапе е поп romane nell’Archivio segreto vaticano в Roma, moderna е contemporanea I [септ.-дек. 1993], стр. 194 и 229–231. За странно изчезване на различни документи се сигнализира и при В. Салвадори (ред.), carteggi delle biblioteche lombarde , Милано 1986, II191).

Може би някой е предпочел да заложи на сигурно?

В светлата диря на примера, даден от Йоан Павел II, който преди години не се поколеба да признае и да поиска прошка за тежките грешки, допуснати от Църквата в нейната история, наистина би било крачка назад не само да се потулват, но дори да се възнаграждават отклоненията и прекалено многото сенки, които съпътстват земното дело на папа Бенедикт Одескалки. Може би е дошъл часът да бъде платена и тази сметка.

© 2002 Рита Моналди

© 2002 Франческо Сорти

© 2004 Христо Хаджитанев-младши, превод от италиански

Rita Monaldi, Francesco Sorti

Imprimatur, 2002

Сканиране, разпознаване и редакция: Ultimat, 2008

Издание:

Издателство „Еднорог“, 2004

Превод: Христо Хаджитанев-младши

Редактор: Боряна Джанабетска

Художник: Христо Хаджитанев

Печат: „Дракон“

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9505]

Последна редакция: 2008-11-18 14:30:00

pontifex (лат.). — Строител на мостове — първоначално титла на римски жрец, по-късно бива възприета като определение на римокатолическите епископи, а pontifex maximus (върховен жрец) — на папата в края на IV в.сл.Хр. В съвременния език и двата термина обикновено се отнасят до папата. — (Бел.ред.)

относно добродетелите (лат.) — (Бел.прев.)

да запазя тайна от онези, у които откровението може да е причина за предразсъдък или да опозори името на блажения.

Oleum vitrioli (лат.) „сярно масло“ — е медицинските и алхимическите трактати от онова време с думата „витриол“ се обозначават меден, железен и цинков сулфат, както и сярната киселина. — (Бел.ред.)

Дон Хуан Австрийски (1547–1578 г.) — незаконен син на Карл V Испански, император на Свещената Римска Империя и полубрат на Филип II Испански. Като военачалник на испанската армия побеждава турската войска в прочутата морска битка при Лепанто. — (Бел.ред.)

В средновековните университети т.нар. „тривий“ включва дисциплините граматика, реторика и логика, а „квадривият“ — геометрия, аритметика, музика и астрономия. — (Бел.ред.)

Галиканизъм — теория, застъпвана известно време от представителите на френската (галиканска) църква, според която властта на папата трябва да се ограничи в полза на епископите и светската власт. — (Бел.ред.)

Квиетизъм — религиозно учение, формулирано от Мигел де Молинос (1640 — 1697 г.), което препоръчва пасивно подчинение на волята Божия, отхвърля богослуженията и аскезата. Католическата църква заклеймява квиетизма като ерес. (Бел.ред.)