Рита Моналди - Печатът

От Е. Данкелмащ Zur Frage der Mitwissenschaft des Papstes Innozenz XI. an der oranischen Expedition, Quellen und Forschungen aus italienischen Archiven und Bibliotheken , 18 (1926), стр. 311–333

Кардинал Рубини до монсиньор Ченчи, 13 декември 1689

На новите изявления, направени пред Вашата Особа от Бокастел в присъствието на аудитор Салвадор, за единодушното желание на жителите на Оранж да се дадат и заедно да останат под господството на Светия Престол, мъдро отговори Вашата Особа, както също стори с лъжовното предположение, че Принцът Оранжки е останал длъжник на предходния понтификат с огромни суми, заради които е можел да прехвърли тази държава, от която можел да добие така малко капитали. Тъй като е твърде недостойно и злонамерено подобно твърдение, докато на целия свят остава добре известно, че този Свят папа изобщо не е бил способен да се обвърже и да заема помощи на принца еретически, нито пък да има каквото и да било разбирателство с него и с други принцове еретически. Що се отнася до отговора, дето следва да им се даде, ако те пак отново се върнат пред Вашата Особа, ще може тя да стори същите неща, дето й изказах по нареждане на Н. Св-во в обичайния ред, а именно че Негово светейшество правилно счита, че с повече сигурност ще могат тези народи да бъдат защитени от Всехристиянския крал и да живеят под неговата закрила, отколкото под тази на апостолическия Престол, дето не желае държавите другиму, а само да запази своите си народи, и нито има оръжие, нито сили да закриля този на Оранж.

Изплатен ли е някога заемът, отпуснат на Уилям Оранжки от рода Одескалки? За да дадем отговор, трябва да разгледаме една друга случка, не по-малко невероятна.

Инокентий XI преминава към по-добрия свят през август 1689. Няколко месеца по-късно в Рим умира и кралица Кристина Шведска, владетелката, която преди повече от трийсет години е преминала от протестантството в католическата религия и се е пренесла в Рим, под закрилата на папството.

Преди да умре Катерина определя за свой наследник кардинал Дезио Адзолино, дългогодишен неин съветник и интимен приятел. Кардиналът обаче умира на свой ред само след няколко месеца и наследството на Кристина минава в ръцете на един негов роднина, Помпео Адзолино.

Помпео, дребен провинциален благородник (родът Адзолино бил от Фермо, в Марке — като Тиракорда и Дулчибени), се оказва в притежание на гигантското наследство на Катерина Шведска: над двеста картини на Рафаело, Тициано, Тинторето, Рубенс, Караваджо, Микеланджело, Доменикино, Ван Дайк, Андреа дел Сарто, Бернини, Гуидо Рени, Карачи, Джулио Романо, Пармиджанино, Джорджоне, Веласкес, Палма Стария; гоблени, бродирани със сребро и злато по проекти на Рафаело; стотици рисунки от прочути художници; цяла галерия от статуи, бюстове, глави, вази и мраморни колони; над шест хиляди медала и медальона; въоръжения, музикални инструменти, скъпоценна мебелировка, бижута на съхранение в Холандия, натрупани кредитни полици за суми, дължими от шведската и френската корони, а и освен това претенции върху някои владения в Швеция; накрая невероятната библиотека на Кристина, с хиляди печатни книги и манускрипти, които още съвременниците оценявали като безценни.

Щом влязъл в притежание на съкровището на Кристина, Помпео далеч не заподскачал от радост. Всъщност наследството на Кристина било обременено от големи дългове и той, ако не успеел да го продаде на най-добра цена, рискувал да бъде разкъсан от кредиторите. Малцина имат необходимите средства да закупят имущество с подобен размер: може би трябва да се започнат преговори с някой владетел, който да не е прекалено задлъжнял. Но Помпео е парвеню: изобщо няма представа откъде да започне, а Рим е пълен с авантюристи, готови да излъжат този свенлив благородник, току-що дошъл от провинцията.

Помео се опитва да си улесни нещата, като продаде цялото наследство наведнъж, но операцията е твърде трудна и рискована. Кредиторите започват да се изнервят; тогава Помпео набързо решава да разчлени имуществото, като продава отделните колекции и единични парчета. Гоблените и други ценни мебели (между които едно огледало, проектирано от Бернини) отиват при Отобони, могъщата фамилия на новия папа Александър VIII; а пък книгите заминават, за да обогатят Ватиканската библиотека.

Междувременно обаче трудностите се умножават. Освен дълговете, наследството на Кристина води със себе си няколко опасни съдебни дела. Швеция притежава права върху скъпоценностите на Кристина, намиращи се в Холандия и съхранявани в една банка, и принуждава амстердамските магистрати да ги конфискуват.