Рита Моналди - Печатът

Моята служба ме задължи да известя всичко, каквото аз знам относно тъй важния преговор. Приложеният лист съдържа препис от гореспоменатото писмо, което е било написано до синьор Салвадор, аудшпор на Ротата на Авиньон, от синьор Бокастел, благородник от Куртезон. Този, поради други сделки, дето съм устно обсъждал с него, ми се вижда човек с голяма способност и новопокръстен, но с видими прояви като на истински прекръстен и благодарен на Двора на Франция, и се радва в своята родина на значим пост, даден нему от Всехристиянския крал, при когото бил представител преди около две години и защитавал интересите на своите хора като най-способен човек и най-почитан сред своите съграждани. Гореспоменатият мосю Салвадор, дето ми връчи преждеспоменатото писмо, ми каза гласно, че един от консулите на Куртезон шал в душата си намерение [неразбираема дума] да предложи приемането на Княжеството, уверявайки го, че Всехристиянският крал ще се съгласи със сигурност.

Фонд Държавен секретариат, Авиньонска легация, плик 350

Монсиньор Ченчи до Държавния секретариат (дешифрирана), без дата:

Миналият вторник Бокастел дойде при мен с аудитор Салвадор и в негово присъствие открито ми заяви единодушното желание на хората от Оранжкото княжество да бъдат под властта на Светия Престол. Отвърнах му като на нещо бленувано, но далеч от това да може да се случи, и в развитието на разговора му обясних колко трудна може да се намери основание да искаме съгласието на Краля на Франция. Той само ми отвърна, че и това венаисинско владение Светият Престол го притежава по силата на едно разделение, направено от Краля на Франция и папата след войната срещу албигойците. Сам от себе си ми добави, че тук в Княжеството е доста разпространено убехсдението, че Принц Оранжки е останал длъжник на предходния понтификат с огромни сметки, за изплащането на които вярва, че може да прехвърли с лекота владичеството над една държава, от която и без туй малко капитали той същият може да добие. Нашироко му обяснявах колко е невъзможно блаженопочившия Понтифекс да е давал пари на принц Оранжки и, като не можах от него да узная нищо друго от някакво значение, завърших с това, че моята служба не позволява да имам толкова познание и намеса в интересите, дето Н. Св-во може да има с Всехристиянския крал и с другите принцове на Европа, та да ми даде силата да осигуря нему и на неговите съграждани исканото удовлетворение; като при все това не пропуснах да му изкажа чувствата ни на благодарност за една такава склонност да станат поданици на моя Господар и на съчувствие за наистина клетото състояние, в което са изпаднали. Салвадор, като се върна да ми говори за този преговор на следния ден, ми рече, че Бокастел бил наскърбен, задето ме е намерил студен по тези въпроси, и аз му отвърнах същите неща.

Фонд Държавен секретариат, Авиньонска легация, плик 350

Кардинал Отобони до монсиньор Ченчи, 6 декември 1689

За всичко това, дето Вашата Особа ми намеква със своя лист в числа относно онова, към което я е направил съпричастна благородникът авиньонски с писмото, написано му от неговия приятел в Оранж, в което се предполага живото желание на тези Поданици да се дадат на Светия Престол, направих прегледна равносметка за Негово Блаженство; и като Нашият господар приема да изслуша Вашата особа с желание и да показва чувства на пълно задоволство и благодарност за добронамереността на същите поданици и за всяко нещо, дето й се изказва в този смисъл, да внимава обаче добре да се държи винаги надалеч от каквито да било задължения, понеже Нашият Господар мисли, че с повече сигурност могат да бъдат защитени от Всехристиянския крал и да живеят под неговата закрила, отколкото под тази на Светия Престол, дето няма сили, нито оръжие да защитава държавата на Оранжците.

Фонд Държавен секретариат, Авиньонска легация, плик 59

Монсиньор Ченчи до кардинал Отобони, 12 декември 1689

Осведомен съм, че Синьор Графът на Гриняно и Синьор Интенданта на Прованс [френските управители на Авиньон] са известили ония от града на Оранж и на другите местности на Княжеството, че Всехристиянският крал е харесал съзнателното деяние, което те са извършили, да ги отнемат от Господството на Принца и да ги подчинят на това на Н. В-во, и че отгоре на това са ги уверили, че при настъпването на следната година са щели да получат знаци за Неговата доброта.

Някой си М-р дьо Сен Клеман, който бил първом ковчежник на Принца Оранжки, каза, че те не биха платили за в бъдеще нито една парица за нуждите на който и да е войник, щом за папството са платили много повече и че хлябът и брашното за нуждата по издръжката на техните войници няма вече да ги изкарват от Светия дух, както се е правело за папството, от което те ще имат повече възможност да почувстват по-скоро утеха, отколкото щета от издържането на Пехотата, намираща се по техните земи […]