Рита Моналди - Печатът

Тук се публикува кореспонденцията, запазена във Тайния архив на Ватикана, между мосю Бокастел, вицелегата в Авиньон Балдасаре Ченчи и Ватиканския държавен секретариат.

Фонд Държавен секретариат, Авиньонска легация, плик 369 Мосю Бокастел до Паоло де Салвадор (преведено), 4 октомври 1689

Синьоре,

След като ви засвидетелствах вътрешната радост, която чувствам, като виждам, че се е възстановила властта на папата, Негово Високопреосвещенство се готви да се върне и вие отново сте в изпълнение на вашата служба, чувствам се задължен да споделя с Вас, че истинската мъка, на която тази страна бе подложена от шестнадесет поделения драгури и двадесет поделения пехотинци, на които вече получихме нареждане да дадем подслон, ни принуди да се предадем на краля [на Франция] и че церемонията се проведе миналия вторник, празник на Вси Светии, на площада на Цирка, където се събраха всички представители на тази държава. Не мога да ви кажа дали идеше дума за нещо предварително подготвено, но всъщност го вярвам и ще Ви говоря за това с повече подробности веднага, щом узная, че Негово Високопреосвещенство [Ченчи] е пристигнал. Ще ви обясня пред Него моите мисли [неразбираема дума] дали да се повери на белия лист, ще я познаете лесно, ако ви кажа, че тя би ни доставила щастие, равно на вашето, и че обстоятелството на настоящите дела може да я доведе докрай без много усилия. Жертва съм на ревматизма, но щом стана на крака, ще поискам да ме закарат в Авиньон веднага, щом узная, че Негово Високопреосвещенство вече е дошъл там, за да ида и да подновя пред Него свидетелствата за нашата скромна и уважителна покорност. Моля ви да сторите така, че той да разбере жертвите, дето направих за неговото завръщане и мъката, дето изпитвах по неговото заминаване. Впрочем наслаждавайте се на сладостите, които опитвате; ние участваме непряко, тъй като е невъзможно някой лъч да не се падне също и нас; що се отнася до мен, мога в частност да ви уверя, че изпитах толкова радост за онова, дето се случи, като че ли бях ваш сънародник (само да можех), но non datum omnibus adire Corinthum 161 161 Не е дадено на всички да идат в Коринт (лат.) — (Бел.прев.) или да го кажем по-добре, Avenionem. Не мога вече да кажа дали с тези три думи на латински съм извършил някакво нарушение на нормите, но мога да Ви убедя, че не ще извърша нередност спрямо обетите, които изразих.

Фонд Държавен секретариат, Авиньонска легация, плик 350

Монсиньор Ченчи до Държавния секретариат (дешифрирана), без дата:

Един поданик на Светия престол верен и по нрави човек добър, благородник авинъонски, ми връчи писмо, до него написано от един поданик на Принца Оранжки, посредством което се предположи огромното желание на поданиците на това княжество да се подчинят на властта на Светия Престол и как с лекота това да може да се увенчае с успех предвид обстоятелствата на настоящето време, и добавя, че ще дойде да сподели с мен радостта от моето завръщане, но едва когато една болежка от катар, дето му причинява — големи мъки, му позволи това. Ако ми приказва по тези въпроси, ще чуя и ще известя онуй, дето ще ми бъде изречено, и не ще нито приема, нито отклоня 2657-а [сделка?]. Изглежда, че относно съгласието на Оранжците не могат да се имат съмнения от никакъв род, защото големите трудности, на които са били изложени от Всехристиянския крал и невъзможността да бъдат закриляни от своя истински принц, ги е довела да отчаяното решение да се разбунтуват срещу него и да се дадат на Всехристиянския крал, както известих с миналите послания, макар много по да би им се усладило да бъдат приети под милостивата власт на Светия Престол, която са изпитали на себе си поданиците на тази държава, и от което не им е останало да желаят за себе си нещо по-добро от това за стотици години напред. По техните виждания, най-вероятно Всехристиянският крал ще подчини всяка друга своя изгода да си задържи това Княжество на оная, дето идва от задължението, в което ще постави Негово светейшество и неговите наследници да подкрепят Краля Джеймс да 2488 [се мобилизира?] срещу Краля Уилям, ако Светият Престол лиши този последния от споменатото Княжество. Правотата на придобивката може да се подкрепи със съгласието на народа, който би се дал на Негово светейшество, само за да се избави от подчинението на един еретически принц, дето или не си е на мястото и или няма желанието да го защити от крайната нищета; освен това с изискванията на Светия Престол за тежката щета, нанесена в миналите времена от Оранжците в омразата им към 2601 [вярата] католическа, дето не знам дали някога е била изплатена; заради поставянето на налог на цялата тази страна, за които налози особено Авинъонската общност се намира в дълг от стотици милиарди скуди[…]