Рита Моналди - Печатът

Във вихрените парични обмени, които тайно обуславяли европейската политика от 1660 до 1700, особено важно място при всички случаи трябва да се отдели за император Леополд I Хабсбургски. Леополд бил напълно наясно с прехвърлянията на пари между венецианските довереници на рода Одескалки и холандските финансисти-еретици. Достатъчно е човек да хвърли един поглед на някои отдавна известни документи (Ханс фон Цвидинек, Das graeflich Lamberg’sche Familienarchiv zu Schloss Freistritz bei Ik , Грац 1897), за да си даде сметка за това. Докато от Венеция Аурелио и Карло Рецонико давали заеми на Леополд с посредничеството на имперската камера в Грац и препродавали на холандците товарите с живак, получени като залог от императора, той през януари 1666 връчва баронската титла на двамата довереници на рода Одескалки „за едно по-бързо приключване на сделката“.

В действителност не е трябвало да има кой знае колко пречки, при положение че главният надзорник на австрийските живачни мини, тоест финансовият довереник от императорска страна в операцията, барон Абондио Индзаги, бил земляк на рода Одескалки — той също прихождал от старинен род от Комо като блажения Инокентий. А от Виена ролята на посредник между Индзаги и Рецонико играел барон Андреа Джованели, братовчед на Карло и Бенедето Одескалки, и той достигнал до благородническа титла по волята на императора.

През 1672, годината на жестокия конфликт между Франция и Холандия, граф Карл Готфрид фон Бройнер, довереник на Леополд в икономическите и военните дела, предлага Индзаги да бъде назначен за агент по „плануваните търговски обмени с холандците“. Императорът от своя страна напомня на Бройнер, че вече е задлъжнял с 260 000 флорина на някой си Дойц — същия онзи холандски банкер-еретик, на когото рода Одескалки препродавали живака.

Нотариусът на Комо, който удостоверявал договорите между Чернеци, Рецонико и Индзаги, бил някой си Франческо Певерели (за него виж например Фонд Одескалки XXXIII Al, к.78; Архив на двореца Одескалки, I D6, кк. 70, 89, 352, 383). Но фамилията на Певерели се състояла и от поданици на Леополд, който впрочем им направил щедри дарения във вид на пари и земи.

Има и още: възстановяването на заемите, дадени на Леополд, не било гарантирано само от товари с живак, а и от приходите от граничните митнически такси на империята. След смъртта на Карло и Бенедето Одескалки, Леополд ще продължи да се финансира, предлагайки като гаранция митата. Но ще го стори — каква случайност — с Ливио Одескалки, племенника на блажения Инокентий, който ще му заеме крупни суми за военни разходи.

Аферата Одескалки, така да се каже, била позната на малко и доверени лица. А когато има тайни, които трябва да се пазят, винаги е хубаво да се обръщаш към оня, който вече знае. Когато през 1758 един Рецонико стане папа с името Климент XIII, за таен камерхер той ще си избере по случайност един Джованели.

Но подобни примери в тази история има даже прекалено много. Достатъчно е да се припомни, че парите на рода Одескалки са свършили в ръцете на Бартолоти, сродени с Йохан Хойдекопер, кмет на Амстердам и акредитиран дипломат на Амстердамското градско управление в двора на принц Фридрих от Бранденбург, чичото на Уилям Оранжки, за когото знаем, че сред поданиците си е имал лице на име Данкелман…

Много време беше нужно да се дешифрират писанията в счетоводните книги на Карло Одескалки. Попълването на счетоводни книги става задължително по нареждане на венецианските власти от 16 век с цел гаранция и защита на пазара. И все пак, току-що въведена, нормата ловко е заобикаляна от търговците, които превръщат своите книги в дълги неразбираеми списъци от цифри и имена, внасяни от доверени счетоводители под прекия контрол на техния началник и възможни за разчитане само от него. Карло Одескалки направил нещо повече: попълвал лично, с почти невъзможен за разчитане почерк, счетоводните книги. Фамилните счетоводни регистри, като тези на Карло Одескалки, били хранилища за още по-мъгляви тайни, за изключително деликатни лични дела. Държели се под ключ в непристъпни скривалища, и често били унищожавани, преди да могат да попаднат в чужди ръце (виж например В. Алфиери, La partita doppia applicata alle scritture delle antiche aziende mercantili veneziane , Торино 1881).

Двойното счетоводство 159 159 Всяка регистрирана сума трябва да се явява като дълг по една сметка и кредит по друга — (Бел.прев.) , чиято техника намирала приложение, макар и частично, в книгите на италианските търговци, изглежда не намира място в счетоводните писания на Карло Одескалки. Операциите са смесени без никакъв хронологичен ред, без система в прехвърлянията по отделните сметки. Фигурират задълженията, но остава неизвестен резултатът от отделните и, най-вече, общият финален резултат.