Рита Моналди - Печатът

Здесь есть возможность читать онлайн «Рита Моналди - Печатът» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Печатът: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Печатът»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Рита Моналди завършва класическа филология и специализира история на религиите, Франческо Сорти е специалист по музиката на XVII век. За да напишат своя бестселър, те отделят десет години за проучвания, довели до разкриването на една от най-ревниво пазените тайни в историята на човечеството.
Септември 1683 година. Турците са пред вратите на Виена. Съдбата на християнска Европа зависи от изхода на обсадата. Над Рим, сърцето на християнския свят, града, приютил Светия престол, е надвиснала заплаха от чума.
Един от гостите на странноприемницата „При оръженосеца“ умира при неизяснени обстоятелства. Обявена е карантина, вратите на странноприемницата са заковани от градските стражи, и постоянните й обитатели — хора от всякакви възрасти, с най-различен произход и професии, се превръщат в затворници. Един от посетителите, абат Мелани — таен агент на крал Луи XIV, се заема да изясни множеството загадки, в които са замесени по някакъв начин обитателите на странноприемницата. От какво е починал възрастният французин — от чума или от отрова? И кой е той всъщност? Какви сенки от миналото укриват останалите обитатели?
Абат Мелани тръгва по следите на една страшна тайна — през катакомбите на Рим, забранени астрологически печатници и кабинети на алхимици. Младият прислужник в странноприемницата става помощник на абата в неговите издирвания — така пред очите на наивното момче се разкрива драматичната тайна история на седемнайсети век, коварствата и интригите в кралските дворове на Европа. Пороците, омразата и амбицията на политиците се преплитат в пъстра картина на епохата — с търсенията на възвишени духове, с красотата на бароковата музика, с изяществото на литературата и поезията, въплътила надеждите и страховете на хората от онова преломно столетие.

Печатът — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Печатът», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

След смъртта на Инокентий XI императорът побързал да покаже своята признателност към рода Одескалки: опитал се да предостави на Ливио, папския племенник, земи в Унгария на приятелски цени. Операцията обаче била блокирана: управата на имперската хазна преценила като прекалено щедри условията, предложени на Ливио Одескалки (Р. Гезе, Livio Odescalchi е il ducato di Sirmio във Venezia, Italia е Ungheriafra Arcadia е illuminismo , под редакцията на Б.Кьопеши и П. Серкеши, Будапеща 1982, стр. 45–47). Тогава императорът продал на Ливио за 336 000 флорина унгарското владение Сирмиум. А тази цена била ли е подходяща? Ставало дума за земи, мъчително възвърнати от турските нашественици след победата при Виена. Значи столицата на империята е била спасена с парите на Светия Престол, но накрая плодовете на отвоюваните земи отивали при рода Одескалки. Като капак на всичко Ливио е обявен за принц на Свещената Римска Империя.

Че тясната връзка между императорът и рода Одескалки можела да крие нещо — това не убягнало дори и на съвременниците. Още през 1701 авторът на известни дневници Франческо Валезио (Diario di Roma , II 601) отбелязва, че „със странна метаморфоза“ Ливио Одескалки на всичкото отгоре е провъзгласен за „дворцов съветник на Императора с изключително широки пълномощия“.

Но парите могат да купят (почти) всичко. Накрая на своя мемоар прислужникът напомня, че Ливио Одескалки, след смъртта на папата-чичо, закупил за огромни суми владения, дворци и вили. А след смъртта на полския крал Ян Собиески, чиито войски бяха пробили обсадата на Виена, Ливио засипва Варшава с пари в напразен опит да купи трона на Полша (виж. например Римски Държавен Архив, Фонд Одескалки , прил. 38, н. 1,5, 9,13).

Само по този начин се обяснява защо папа Одескалки продължил до смъртта си да изпраща пари на императора, дори когато турската опасност не била вече така осезаема — цялата инвестиция е трябвало да се върне във фамилията. Без значение дали, за да се постигне тази цел, той е трябвало да облагодетелства еретика Уилям Оранжки.

Една безмилостна линия, която папата държи да следва дори и в най-драматичните моменти. Както напомня историкът Шарл Герен (Revue des questions historiques , XX-1876, стр. 428), когато Луи XIV и Джеймс Стюарт молят Инокентий XI да спре финансирането на императора и вместо това спешно да изпрати средства на войските на Стюартите, които се сражавали в Ирландия срещу протестантските сили на Уилям Оранжки, папата отвръща с фрази, които чак сега разкриват пълния си смисъл. Обяснява, че водел във Виена „един всевечен кръстоносен поход“, в който е взел, както своите предшественици, „лично участие“. Той е човекът, който предоставя на съюзниците „собствените си галери, собствените си войници и собствените си пари“, и защитава не само целостта на християнска Европа, но и „особените си интереси на светски владетел и италиански принц“.

Заемите на Инокентий XI за Уилям Оранжки

Има право Ато Мелани, когато казва във връзка с процеса срещу Фуке: историята се пише от победителите. И до днес винаги е побеждавала официалната историография. Никой не е могъл (или пожелал) да напише истината за Инокентий XI.

Първи започнали да говорят за заеми, отпуснати от Инокентий XI на Уилям Оранжки някои анонимно списвани вестници, разпространявани от французите още на следващия ден след десанта на протестантския принц в Англия (виж Ж. Орсибал, Louis XIV centre Innocent XI , Париж 1949, стр. 63–64 и 91–92). Освен това, според мемоарите на мадам де Ментьонон папата е изпратил на Уилям парична помощ в размер на 200 000 дуката за нападението над Англия: но това е творба със съмнително авторство. Става дума за слухове, разпръсквани от французите с очевидната цел да охулят папата. Впоследствие клюките били разпространявани от мемоаристи и драскачи, но те не предоставяли никакви доказателства за твърденията си.

Доста по-опасен за светлата памет на Инокентий XI бил Пиер Байл със своя прословут Dictionnaire historique et critique . Байл напомня, че Инокентий произлизал от семейство на банкери и прилага един сатиричен коментар, закачен в Рим под статуята на Паскуино в деня, в който кардинал Одескалки е провъзгласен за папа: Invenerunt hominem in telonio sedentem , сиреч: „избраха (за папа) човек, седнал на масата на лихваря“.

Този път не ставало дума за добре пилотиран слух. Байл, голям интелектуалец от епохата на ранното Просвещение, не може да бъде обвинен в недостойно франкофилско партизанство. Освен това е бил и доста близко по време до фактите, за които говори (неговият Dictionnaire е публикуван през 1697).

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Печатът»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Печатът» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Печатът»

Обсуждение, отзывы о книге «Печатът» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.