Рита Моналди - Печатът

През последните години кастратът Мелани трябва да е усещал тежестта на самотата. Може би затова прекарал последния период от живота си в дома си в Париж с двамата си племенници Леополд и Доминик, така че това, което казва прислужникът на „Оръженосеца“ в своя ръкопис — че през предишните години той му е предложил да го вземе със себе си, звучи съвсем достоверно.

На смъртния си одър Ато наредил всичките му книжа да бъдат опаковани и пренесени в дома на един верен приятел. Знаел е, че по време на агонията къщата е щяла да се напълни с любопитни и възползващи се от случая лица, жадни за неговите тайни. И може би си е мислил за времето, когато, както разказва прислужникът, се бил вмъкнал в кабинета на по-малко предвидливия Колбер…

Рита и Франческо ми бяха казали, че са намерили мемоарите на прислужника между книжата на Ато. Добре, но как са попаднали там? За да разберем, трябва отново да прочетем с внимание загадъчното начално посвещение, анонимното писмо без подател и получател, което предхожда разказа на прислужника:

Синьоре,

Като Ви изпращам тези мемоари, които най-накрая открих, дръзвам да се надявам, че Ваше превъзходителство ще разпознае в моите усилия да задоволя Вашите желания извънмерната привързаност, която винаги е съграждала моето щастие, когато имах възможността да я засвидетелствам на Ваше превъзходителство…

В последните страници на разказа прислужникът, разяждан от угризения, пише на Ато, предлагайки му отново своето приятелство. Обаче в текста има указание, че първо е попълнил един дневник, а после е написал подробни мемоари за събитията, случили се в странноприемницата.

Прислужникът казва, че Ато никога не му отговорил и че дори се страхува за живота му. Но ние знаем, че хитрият абат е оцелял и е живял още много години, и следователно трябва да е получил това писмо. Дори си представям първият проблясък на наслада при прочита на ония редове и после моментално страхът, и накрая решението: нарежда на едно свое доверено лице да отиде в Рим и да отмъкне мемоара на прислужника, преди той да попадне в погрешни ръце. Тези страници разкриват прекалено много тайни и го обвиняваха в най-ужасни престъпления.

Така че анонимното посвещение вероятно е написано на Ато от неговия довереник, след като е изпълнил нареждането. Ето защо Рита и Франческо ми казаха, че са открили мемоара на прислужника между книжата на Мелани.

Дали Ато и прислужникът са се срещнали отново? Кой знае, може би един ден абат Мелани, обхванат от носталгия, неочаквано е разпоредил на своя камериер да му подреди сандъците за път, тъй като му се е налагало да замине по спешност за Рим…

Освобождаването на Виена през 1683, религиозните спорове между Франция и Светия Престол, завладяването на Англия от войските на Уилям Оранжки през 1688 и краят на английския католицизъм, политическата изолация на Луи XIV по отношение на останалите сили, изобщо европейският политически ред през втората половина на 17 век и в последвалите десетилетия: цяла глава от историята на Европа трябва да бъде пренаписана в светлината на документите, разкриващи тайните ходове на папа Одескалки и неговата фамилия. Но за да стане това, трябва да се повдигне една завеса, изтъкана от мълчание, лицемерие и лъжа.

Инокентий XI финансирал победата при Виена срещу турците от фондовете на Светия Престол. Това е историческа заслуга, която никой не може да отрече. Но, както е възможно да се провери в счетоводните книги на Карло Одескалки, е вярно и онова, което пише прислужникът на „Оръженосеца“, когато продължава своя мемоар през 1699: Одескалки са заемали пари на императора и персонално, като обикновени банкери. Като гаранция за заемите получавали товари живак (или живо сребро, както са го наричали тогава), които фамилията на папата препродавала на холандския банкер-протестант Ян Дойц. Седемдесет и пет процента от печалбата отивала за рода Одескалки, а останала част — за обичайните довереници Чернеци и Рецонико, които от Венеция следяли дискретно хода на цялата операция. Следователно не се е давала никаква гласност на тези операции с цел забогатяване (между много примери виж. Римски Държавен Архив, Фонд Одескалки XXII A13, к. 265; XXIII A2, кк. 52, 59, 105, 139, 168-169, 220, 234, 242; XXVIIB6, н.11; XXXIIIA1, кк. 193,331).