Рита Моналди - Печатът

Луиджи Роси, учител на Ато Мелани, живял в Рим и в Париж, където бил приятел и наставник на младия Ато. Всички стихове, които абат Мелани изпява, са извадени от негови песни. Seigneur Луиджи (както е обозначен в оригиналните партитури, разпръснати из библиотеките на цяла Европа) никога не се е погрижил да отпечата, докато е бил жив, своите при това доста нашумели творби, към които изявявали претенции дори владетелите по онова време. Така Луиджи Роси, макар и да е смятан за най-големия композитор на Европа през 17 век, потънал в забрава още в зората на новото столетие.

Успях да издиря на пазара само два записа с негови любовни песни, но имах късмет: намерих точно същите мотиви, изпълнявани от Ато и така можах да послушам, очарован, прекрасните мелодии.

Астрологическата газета на Стилоне Приазо, над която се измъчва прислужникът на „Оръженосеца“, е била публикувана през декември 1682 и може да се прегледа в „Библиотека Казанатензе“ в Рим. С изключително смущение — признавам го — открих, че авторът наистина е предсказал, че битката при Виена е щяла да се състои през септември 1683. Смятам, че това е загадка, предопределена да си остане такава.

В „Библиотека Казанатензе“, благодарение на подготовката и изключителната любезност на библиотекарите, можах да издиря и справочника по астрология, откъдето е изваден хороскопът на Овена, който Угонио, по време на плаването в подземните канали, рецитира пред Ато и прислужника. Малкият трактат е публикуван в Лион през 1625, точно една година преди да се роди абат Мелани — Livre D’Arcandam Docteur et Astrologue traictant les predicitions d’Astrologie 157 157 Книга с предсказания на Аркандам, доктор по астрология, (фр.) — (Бел.ред.) . Е, добре — в случая на Ато предсказанията на въпросния Аркандам са се сбъднали с нечувана точност, включително и продължителността на живота: осемдесет и шест години, точно както предрича астрологът.

Всички обстоятелства от живота на Ато Мелани, съдържащи се в разказа на прислужника, са автентични. Певец-кастрат, дипломат и шпионин, Ато бил на служба първо при Медичите, после при Мазарини и накрая при краля-слънце, но също при Фуке и при неопределен брой кардинали и благороднически родове. Неговата кариера на кастрат била дълга и славна, а певческите му умения действително са възхвалявани — както се хвали той на прислужника — от Жан дьо Ла Фонтен и Франческо Реди. Освен че е цитиран във всички основни музикални справочници, името на Ато се среща в кореспонденцията на Мазарини и в творбите на някои френски мемоаристи.

Описанието, дадено на Ато от прислужника, също е много точно — и по отношение на външен вид, и на характер. За да си даде човек сметка за това, достатъчно е да се спре пред надгробния паметник, издигнат в негова чест от наследниците му в капелата Мелани в църквата „Сан Доменико“ в Пистоя. Обръщайки поглед нагоре, ще срещнете пронизващите очи на абата, ще различите тънките устни и горделивата трапчинка на брадичката. В своите мемоари маркиз дьо Грамон описва младия Ато Мелани като „забавен и съвсем не глупав“. И е достатъчно човек да прочете многобройните писма, разпръснати като disiecta membra (разпилени крайници) из архивите на княжествата в цяла Италия, за да се възхити на неговия забавен, ироничен и сплетнически нрав и на голямата му проницателност.

В неговата кореспонденция се намират много от наставленията, дадени от Ато на прислужника, като се започне с неговото начетено (и спорно) разсъждение, според което е било напълно допустимо един християнски крал да се съюзява с турците.

И пътеводителят на архитектурните чудеса на Рим, който абат Мелани пише в стаята си „При оръженосеца“ между отделните приключения, изглежда изобщо не е измислица. Пътеводителят на Ато е необикновено сходен с един анонимен ръкопис на френски език, публикуван за първи път през 1996 от едно малко римско издателство, озаглавен „Огледало на бароковия Рим“. Анонимният автор на манускрипта бил един начетен и състоятелен абат, добър познавач на политическата обстановка и с позиции в папския двор, женомразец и франкофил. Почти пълен портрет на абат Мелани.

Не само това — авторът на пътеводителя трябва да е пребивавал в Рим между 1678 и 1681, точно като Ато, който всъщност среща Кирхер през 1679.

Както пътеводителя на Ато, и „Огледалото на бароковия Рим“ остава незавършено. Авторът е изоставил произведението, докато е описвал църквата „Сант’Атанасио деи Гречи“. Невероятно, но на същото място Ато Мелани прекъсва попълването на своя пътеводител, осенен от спомена за своята среща с Кирхер. Това случайност ли е?