Рита Моналди - Печатът

Но не това не е всичко. Не повярвах на очите си, когато в регистъра на гостите на „Оръженосеца“ прочетох няколко добре познати имена: Едуардус Бедфорд, на 28 години, англичанин; Анджело Бреноци, на 23 години, венецианец, и накрая Доменико Стилоне Приазо, трийсетгодишен, неаполитанец: всички те бяха отсядали в странноприемницата между 1680 и 1681. Следователно тримата младежи бяха хора от плът и кръв и наистина са пребивавали „При оръженосеца“ още по времето на синьора Луиджа, преди там да се появи прислужникът.

Впоследствие потърсих някаква следа на прислужника, който за съжаление в своя мемоар нито веднъж не разкрива името си, както и нещо за неговия господар Пелегрино де Грандис.

Прислужникът казва, че е бил взет на работа от Пелегрино през пролетта на 1683, още когато Пелегрино, дошъл от Болоня с жена и две дъщери, се бил настанил временно близо до „Оръженосеца“ „в очакване сградата да се освободи от някои временно пребиваващи обитатели“.

Добре, всичко това съвпада. В Stati animarum разкрих, че през онази пролет малката постройка до странноприемницата „При оръженосеца“ е била наета от няколко семейства; малко по-нататък за първи път се появяваше някой си Пелегрино де Грандис, родом от Болоня, готвач, със съпругата си Бона Кандиоти и две дъщери. Придружавал ги един слуга на име Франческо. Дали това не беше момчето-джудже от странноприемницата?

На следващата година в странноприемницата „При оръженосеца“ се намират други обитатели — знак, че щетите от рухването, описано от прислужника в края на разказа, са били възстановени, но Пелегрино вече не работи като ханджия. И нито от него, нито от младия му помощник остават някакви следи.

Лекарят Джовани Тиракорда е бил един от най-известните лекари, обслужвали лично папата, и многократно се е грижил за здравето на Инокентий XI. Както можах да установя (и този път благодарение на Stati animarum на „Санта Мария ин Постерула“), наистина е живеел на „Улицата на Мечката“, близо до странноприемницата, заедно с жена си Парадиза и с три помощнички. Неговата трътлеста и закръглена фигура, такава, каквато е описана от прислужника, отговаря напълно на карикатурата, която му е направил Пиер Леоне Геци, съхранявана днес във Ватиканската библиотека. Също и книгите, мебелите, декоративните предмети и планът на къщата на Тиракорда, описани от прислужника, отговарят до най-малките подробности на имуществения инвентар, приложен към завещанието на лекаря, което можах да открия в Римския държавен архив.

Дори капризният характер на жена му Парадиза изглежда отговоря на истината. Всъщност в архива на „Благочестивото сдружение на пицианците в Рим“ са оставени на съхранение малкото книжа на Тиракорда, оцелели след грабежите на наполеоновите войски, разквартирувани в града. Между пощадените документи, разгледах една папка със съдебни дела, заведени срещу Парадиза след смъртта на съпруга й. От някои експертизи става ясно, че жената вече не е била в състояние да контролира умствената си дейност.

За фамилното име Дулчибени намерих немалко свидетелства в градчето Фермо, в административната област Марке, по време на двете си посещения там; за съжаление не открих никакви сведения за човек, който да е живял там през 17 век и да е отговарял на името Помпео. Обаче намерих потвърждение за съществуването в Неапол на внушителна общност на янсенисти — най-вероятно тази, към която се е присъединил Дулчибени.

В Архива на Медичите във Флоренция можах да проверя почти изцяло достоверността на историята на Ферони и Хюигенс: когато се завърнал от Холандия, Франческо Ферони искал да уреди брак с благородник за дъщеря си Катерина. Момичето обаче било безумно влюбено в дясната ръка на баща си, Антон Хюигенс от Кьолн, дотолкова, че се разболяло от „продължителна треска, която после се връщала на три дни“. Независимо от това, Хюигенс продължил да работи за Ферони и накрая дори ръководел филиала на неговото дружество в Ливорно. И тук, както изглежда, паметта на прислужника не е излъгала!

Относно сиенския лекар Кристофано издирих единствено сведения за предполагаемия му баща, носел същото име, добре известния — Надзорник за здравеопазването Кристофано Чефини, който действително работел по време на чумата в Прато през 1630. Оставил и една „Книга на здравеопазването“, със списък на предписанията, който здравните служители трябвало да спазват в случай на чума.