Рита Моналди - Печатът

Клоридия бе казала на прислужника, че е дошла в Рим, следвайки пътя на числата и оракула таро: арканата „Съдът“ изисква „възмездие за понесени несправедливости“ и „правилна преценка на потомците“. Ако пророчеството на Малахия казва истината, дошло е времето, в което това ще се случи.

Много пъти вече историческата истина е била оскърбявана, предавана, осакатявана. Ако не се намесим, ако не бъде казана на висок глас истината, ако не бъде разпространено написаното от двамата ми приятели, възможно е изчезването на доказателства да продължи: писмата на Бокастел и монсиньор Ченчи да се изгубят, сложени по погрешка в друга папка, или пък счетоводните книги на Карло Одескалки да се изпарят необяснимо, както толкова много други документи.

Знам, скъпи Алесио, колко обичате да спазвате сроковете, които Вашият отдел налага. Именно за това съм уверен, че ще предадете с нужната своевременност на Негово светейшество тази пратка, за да може Той да прецени дали да разпореди като крайна, но все пак навременна мярка, да се отпечата — imprimatur.

Странноприемницата „При оръженосеца“ действително е съществувала. Успях да определя с точност къде се е намирала, благодарение на Status animarum (преброяването, което се провеждало всяка година около Великден от енорийските свещеници) на старата енория на „Санта Мария ин Постерула“, малката църква, която се е издигала близо до странноприемницата. През 19 век църквата и площадчето, на което давала име, били пожертвани за построяването на подпорните съоръжения по бреговете на Тибър; но преброяванията, провеждани година след година от енорийските свещеници на „Санта Мария ин Постерула“, са съхранени, а справка може да се направи в Историческия архив на римската епархия.

Старият хан се е намирал точно на мястото, описано от прислужника: в малка сграда от 16 век в началото на „Улицата на Мечката“ — днес там се намират номера 87 и 88. Главният вход представлява хубав сводест тунел в рустикален стил; отстрани може да се види широката, масивна дървена порта, която през 1683 е водела към трапезарията на странноприемницата, а днес е вратата на един антикварен магазин. Сградата е закупена и ремонтирана преди десетилетия от една фамилия, която я обитава и до днес, и дава някои от апартаментите под наем.

След поредица от издирвания в Кадастъра можах да установя, че от 1683 до днес зданието на „Улицата на Мечката“ е претърпяло известни изменения, които все пак не са променили особено първоначалния му облик. Прозорците от приземния и от първия етаж например днес вече нямат решетки; таванското помещение се е превърнало в трети етаж, а над него е построена тераса. Редицата прозорци към уличката, която сключва ъгъл с „Улицата на Мечката“, са изцяло зазидани, но все още видими. Куличката, която трябва да е била обитавана от Клоридия, е разширена дотолкова, че сега представлява цял нов издигнат етаж. От другите етажи са останали само носещите стени, докато преградните стени са променяни многократно с течение на вековете. Не е оцеляла и стаичката, която е криела тайната стълба с достъп към подземните проходи; на нейно място са изградени в по-нови времена цял ред апартаменти.

Но в общи линии странноприемницата си е там, като че ли подмината от времето. С малко въображение под тези старинни прозорци още можеш да повярваш, че чуваш гласа на Пелегрино или възмутеното пелтечене на отец Робледа.

Времето милостиво е съхранило и други документи, които се оказаха от решителна важност за моите изследвания. Във фонда „Орсини“ на Капитолийския исторически архив намерих един ценен регистър на гостите на „Оръженосеца“ до 1682 година. Томът, подвързан грубо с щавена кожа, е надписан от нечия неуверена ръка „Книга, в която се намира всеки един, дето е пребивавал в Гостоприемния хан на синьора Луиджа де Грандис Бонети на Улицата на Мечката“. Вътре една ръкописна бележка потвърждава, че странноприемницата е била наричана „При оръженосеца“.

От регистъра на гостите се научават множество изненадващи съвпадения. Всъщност в разказа на прислужника се споменаваше, че собственичката на „Оръженосеца“ синьора Луиджа е издъхнала от насилствена смърт след нападението на двама цигани.

И така, регистърът на странноприемницата прекъсва ненадейно на 20 октомври 1682. Изглежда, че около тази дата ханджийката Луиджа Бонети наистина е претърпяла тежък инцидент: впрочем за нея повече не се знае нищо чак до следващия 29 октомври, деня на нейната смърт (можах да го открия в смъртните актове на енорията на „Санта Мария ин Постерула“).