Рита Моналди - Печатът

Блаженият Инокентий е бил съучастник на протестантите еретици в ущърб на католиците; допуснал е Англия да бъда нападната от Уилям Оранжки, и то само за да си възстанови един паричен дълг.

След това папа Одескалки е участвал в търговията с роби, не отказал лично да притежава такива и се е отнасял с кръвожадна алчност към старите и умиращите.

Бил е дребнав и стиснат човек, неспособен да се издигне над материалните интереси, обладан от мисълта за богатството и парите.

Следователно личността и делото на Инокентий XI са възхвалявани и възнасяни несправедливо, с лъжливи, объркващи и частични аргументации. Потулени са доказателства: инвентарът на наследството на Карло Одескалки, посланията и търговската документация от архива Одескалки в периода 1650–1680, кореспонденцията на държавния секретар Казони, собственоръчно написаните писма за робите, цитирани от Бертолоти, и още много книжа, чието изчезване, в повечето случаи необяснимо, отбелязвам в приложените документи.

И така накрая възтържествувала лъжата и спомоществователят на еретиците бил наречен Спасител на християнството. Ламтящият за пари търговец се превърнал в мъдър администратор, а твърдоглавият политик — в далновиден държавник; отмъщението се преоблякло в гордост, скъперникът е наречен аскет, глупакът е описан като добросърдечен, злото е взело обвивката на доброто, а пък то, изоставено от всички, станало пръст, прах, празна дума, сянка, нищо.

Може би сега разбирам посвещението, избрани от двамата ми приятели: „На победените“. Победен бил Фуке: за Колбер била предопределена славата, нему — безчестието. Победен е Помпео Дулчибени, който не успява да раздаде справедливост: неговите пиявици се провалили. Победен е Ато Мелани, принуден от краля-слънце да убие своя приятел Фуке. И въпреки хилядите трудности, той не успява да измъкне от Дулчибени неговата тайна. Победен е най-сетне и прислужникът, който, изправен пред образа на злото, загубил вярата и невинността: погребва мечтата си да стане вестникар и свършва дните си в неблагодарен и тежък полски труд. Бил победен и неговият мемоар, който, макар и написан с толкова грижа и усърдие, лежал в забрава в продължение на векове.

Значи усилията на всички тези лица се оказват безсмислени пред злонамерените сили на несправедливостта, които господстват над историята на света. Техните усилия вероятно са послужили единствено на тях самите — да открият и да разберат онова, което никому нямаше да бъде дадено да знае, и то дълго време след това. Послужили може са би най-вече, за да им причинят нови страдания.

Ако това е роман, то той е роман за безполезността на усилията.

Надявам се, че ще ми простите, скъпи Алесио, изблика, на който се отдадох в тези последни редове; От своя страна, направих всичко, което можах. Един ден историците ще са тези, които ще завършат четенето на архивните документи, внимателната проверка на източниците, на обстоятелствата, на подробностите.

Преди това обаче ще бъде задача на Негово светейшество, и само на Него, да прецени дали творбата на моите приятели трябва да бъде публикувана или да остане в тайна. Усложненията вследствие на нейното евентуално разпространение биха били многобройни и няма да се отнасят само до Римокатолическата църква. Как ще могат британските оранжисти да продължат да шестват дръзко и наперено по улиците на Лондон и Белфаст, когато на 12 юли всяка години празнуват годишнината от победата при Бойн, с която Уилям Оранжки окончателно сразил католическите сили? Какво значение ще имат техните изблици на протестантски екстремизъм, когато разберат, че ги дължат на един папа?

Ако старите предсказания не лъжат, Светият отец сега ще вземе най-правилното и вдъхновено решение. Според пророчеството на свети Малахия, споменато от отец Робледа, нашият толкова обичан и дълголетен понтифекс ще бъде всъщност последният папа, най-светият: De Gloria Olivae 156 156 за славата на маслиновата клонка — (Бел.прев.) , както го нарича пророчеството.

Знам, че списъкът на папите, приписван на Малахия, отдавана е признат за фалшификат, изработен през 15 век, а не през средните векове. Но никой учен не е успял да обясни защо все пак в него са точно предсказани имената на съвременните папи до наши дни.

Този списък ни казва, че времето вече е изтекло: Fides intrepida (непоколебима вяра, Пий XI), Pastor Angelicus (ангелски пастир, Пий XII), Pastor et nauta (пастир и мореплавател, Йоан XXIII), Flos florum (цвете на цветята, Павел VI), De Medietate Lunae (за посредничеството на луната, Йоан Павел I), De labore solis (за труда на слънцето, Йоан Павел II) и накрая De Gloria Olivae: всичките 111 понтифекса вече са се възкачили на Светия престол. Светият отец значи най-вероятно е този, който ще подготви завръщането на свети Петър на земята, когато всеки ще бъде съден и всяка несправедливост ще получи възмездие.