Рита Моналди - Печатът

Най-интересният пример са болонците Бартолоти: първо скромни пивовари, после търговци и накрая свръхбогати банкери. Свързали се чрез бракове с една холандска фамилия, така че изгубили почти цялата си италианска кръв. Та именно протестантите Бартолоти в продължение на няколко десетилетия станали толкова богати, че успявали да финансират двора на Оранж, заемайки солидни суми първо на дядото на Уилям, а после и на самия него. Понякога заемите се гарантирали от ипотеки върху земи в Холандия и Германия.

Пари срещу земи: според разказа на Дулчибени, фамилията Одескалки сключва подобен договор с фамилията Оранж. Интересно съвпадение.

Вече знаех доста неща за италианските търговци и кредиторите на Оранжкия двор. Беше дошъл моментът да премина към рода Одескалки. И да накарам техните книжа да говорят.

Прекарах цели месеци, вече не помня колко, в архива на двореца Одескалки и в Римския държавен архив, подпомаган единствено от един млад мой сътрудник, и двамата измъчвани от студа и прахта, с глави, сведени по цял ден над книжата. Проучихме най-внимателно всички документи на Инокентий XI в търсене на онова, което можеше да ни доведе до Уилям Оранжки: писма, договори, преписи, доклади, мемоари, дневници, счетоводни книги. Напразно.

Премина много време от началото на моите изследвания и имах усещането, че се намирам в задънена улица. Започнах да обмислям идеята да се откажа. Докато не се досетих: какво беше казал Дулчибени? Парите за холандците тръгвали от Венеция. А във Венеция имаше филиал на фамилното дружество на рода Одескалки: оттам трябваше да опитам да си разчистя пътя.

От завещанието на Карло Одескалки, по-големия брат на Бенедето, установих, че имуществата на фамилията завинаги са останали communi et indivisi 155 155 общи и неразделими — (Бел.прев.) между тях двамата: казано накратко, онова, което било на единия, било също и на другия. Ето защо, ако се съдеше по собствените му книжа, папата изглеждаше почти беден: само ако разкриех сметките в джоба на брат му, можех да открия какво наистина е притежавал.

И така, Карло Одескалки е бил стожерът на икономическата дейност на фамилията: управлявал е значителните владения на рода Одескалки в Ломбардия, освен това е ръководил от Милано филиала във Венеция, където за него работели двама пълномощници. Така че потърсих двете инвентарни книги на имуществата, цитирани в завещанието на Карло. Те можеха да разрешат проблема: ако беше приложен списък на длъжниците, щеше да се появи и Уилям Оранжки. Но, странно защо, от инвентара нямаше и следа.

Тогава хвърлих един поглед на личните счетоводни книги на Карло и най-накрая открих нещо. В тежките томове, подвързани в кожа, попълвани от брата на Блажения Инокентий чак до смъртта му и съхранявани днес в Римския държавен архив, излизат на бял свят колосални трафици и транзакции: милиони и милиони скуди. Една малка част от операциите се отнасяше до търговски транзакции, приходи от мита, плащания на наеми. После идваше онова, което ме интересуваше: стотици финансови операции, в голямата си част извършени във Венеция от двамата надзорници, Чернеци и Рецонико, на които се изплащаха съответните комисионни. Почувствах как кръвта започна да тупти в слепоочията ми, когато видях, че основната част от операциите беше насочена към Холандия. Запитах се как така това нещо все още не е излязло на бял свят: един архивар ми обясни, че тези счетоводни книги били забравени в продължение на векове в подземията на двореца Одескалки и съвсем скоро били продадени на Римския държавен архив. Още никой не се бе заитересувал от тях.

Не ми беше трудно да стигна до същината на въпроса. От 1660 до 1671 година Карло Одескалки бе наредил изплащания в най-различни валути от Венеция за Холандия на обща стойност от 153 000 скуди: сума, почти равна на целия гигантски годишен дефицит на Папската държава (173 000 скуди) в момента, в който Бенедето е избран за папа.

В рамките на девет години, от 1660 до 1669, Одескалки изпращат цели 22 000 скуди на финансиста Ян Дойц, основател и собственик на една от най-големите холандски банки. Фамилията Дойц буквално представлявала неразделна част от държавата Холандия, не само поради натрупаните богатства, но и заради управленческите постове, които нейните членове заемали на всички нива, а и поради родствата и брачните връзки с господстващата върхушка. Зет на Ян Дойц е бил големият данъчен надзорник Ян де Вит, наставник и ментор на младия Уилям III. Ян Дойц Младши, син и съдружник на банкера, е бил член на Градската управа на Амстердам от 1692 до 1719; много потомки на рода Дойц бяха станали съпруги на холандски градоначалници, Генерали, търговци и банкери.