Рита Моналди - Печатът

Княжество Оранж се намираше в южната част на Франция, оградено от Авиньон. Но това бе чисто и просто Папската държава: всъщност още от средните векове Авиньон се е превърнал в част от папството. А пък Авиньонските територии на свой ред бяха оградени от Франция! Любопитна ситуация: княжество Оранж бе опасано от католическия враг, който на свой ред е обгърнат от друг враг — Луи XIV, големия противник на Инокентий XI.

Следователно търсенето трябваше да продължи в Авиньон или по-скоро в източници, отнасящи се до Авиньон. Тогава поисках да ми се издаде специален пропуск за Тайния ватикански архив и прекарах там няколко седмици, в дипломатическата и административната кореспонденция на ватиканската бюрокрация между Рим и Авиньон. Прегледах старателно купища писма с надеждата да намеря някакъв намек за Оранж, за Уилям, за парични заеми. В продължение на дни не открих нищо; почти се канех да зарежа начинанието, когато в един пакет с напълно безинтересна кореспонденция намерих три изпаднали отнякъде листа. Датираха от последните месеци на 1689 година — няколко месеца след смъртта на Инокентий XI. На папския престол току-що се бе възкачил новият папа, Александър VIII Отобони. Прочитането на трите листа, за жалост, бе възможно само за посветени:

22 76 1811 97 46 98 64 48 36

71 37 81 18 73 67 14 38 69

2610 48 46 31 22 14 76

39 0 48 46 31 22 14 76

39 37 71 44 22 41 67 14

0 22 34 13 83 78 89 5

77 44 0 64 0 39 93 14 11

48 97 84 34 481176 0

2499 0 55 0 71 11 37 18 16

34 73 93 39 0 29 22 76 18

22 97 97 37 98 38 2575

5 36 14 34 0 76 13 84 18

79 69 2347 94 18 22 19

19 14 78 2316 97 48 94

36 34 37 14 18 71 71 73

18 22 97 46 39 37 46

88 48 71 19 34 37 76 16 37

19 0 98 46 18 13 13 48 39

93 0 34 94 20 97 14 77 76

3714 38 69 2610 555

48 2336 0 55 64 0 16

37 71 73 39 0 16 44 48 16

39 14 19 14 18 81 0 34 31

22 18 16 73 34 48 79 71…

И така цели дванайсет страници, общо двайсет и четири колони като представената тук. Ставаше дума за шифровано писмо и първоначално се отчаях, че няма да разбера нищо.

За късмет обаче шифърът, използван в писмото, беше обичайният, употребяван през оня период от Държавния секретариат на Ватикана. Ето защо съпоставих съобщението с други вече дешифрирани писма и накрая успях да стигна до едно първо, неокончателно дешифриране:

ЕДИНПОДАНИКНАСВЕТИЯПРЕСТОЛВЕРЕНИПОНРАВ

ИЧОВЕКДОБЪРБЛАГОРОДНИКАВИНЬОНСКИМИВРЪЧ

ИПИСМОДОНЕГОНАПИСАНООТЕДИНПОДАНИКНАП

РИНЦАОРАНЖКИ…

Бяха необходими два дни работа, за да достигна до точната и възможна за прочит версия на текста. Освен това бях принуден да запазя числата в някои невъзможни за разшифроване термини, които за щастие не бяха от фундаментална важност за разбирането на текста. Ставаше дума за писмо от монсиньор Ченчи, папски вицелегат в Авиньон, който пишеше до Рим, за да разкаже за някакви странни преговори:

Един поданик на Светия престол верен и по нрави човек добър, благородник авиньонски, ми връчи писмо, до него написано от един поданик на Принца Оранжки, посредством което се предположи огромното желание на поданиците на това княжество да се подчинят на властта на Светия Престол…

Ако ми приказва по тези въпроси, ще чуя и ще известя онуй, дето ще ми бъде изречено, и не ще нито приема, нито отклоня 2657-а. Изглежда, че относно съгласието на Оранжците не могат да се имат съмнения от никакъв род…

Моята служба ме задължи да известя всичко, каквото аз знам относно тъй важния преговор. Приложеният лист съдържа препис от гореспоменатото писмо, което е било написано до синьор Салвадор, аудитор 154 154 Прелат с функции на съдия в Свещената римска рота, тоест редовния съдебен орган на Църквата, съставен от аудитори, назначени от папата и ръководени от декан — (Бел.прев.) на Ротата на Авиньон, от синьор Бокастел, благородник от Куртезон…

Ето какво се е случило: господин дьо Бокастел, благородник от градчето Куртезон, поданик на принц Оранжки, първоначално се свързал с един свещеник в Авиньон, аудитора на Ротата Паоло де Салвадор, а после с вицелегата Ченчи. Бокастел отправил едно, меко казано, изненадващо предложение: Оранжкото княжество иска да се предложи на папството. Бях слисан: защо поданиците на Уилям Оранжки, които на всичкото отгоре са били в по-голямата си част протестанти, са пожелали да прехвърлят верността си към папата? И как са могли да бъдат толкова сигурни, че Уилям е щял да се съгласи?

Ровейки се допълнително из кореспонденцията между Рим и Авиньон, намерих останалите писма, разменени между Ченчи и ватиканския държавен секретариат и дори първоначалното писмо на Бокастел до де Салвадор. С риск да изглеждам прекалено педантичен, напомням, че тези документи — до днес непознати на историците — се намират в Тайния Архив на Ватикана, Фонд Държавен секретариат — Авиньонска легация, плик 369 (мосю Бокастел до Паоло де Салвадор, 4 октомври 1689), плик 350 (две писма на монсеньор Ченчи до Държавния секретариат на Ватикана, без дата, и една от кардинал Отобони до Ченчи, 6 декември 1689) и в плик 59 (монсеньор Ченчи до кардинал Отобони, 12 декември 1689).