Рита Моналди - Печатът

Съвпаденията се натрупваха, когато обмислях загадката на Les baricades misterieuses , рондото, което трябва да съдържа secretum vitae , точно както тарантелата на Кирхер крие противоотровата срещу ухапването от тарантулата. Но именно тук, да ми прости Бог, имах скритото удовлетворение най-накрая да открия една непростима историческа грешка.

Всъщност ми бе достатъчно само да разлистя който и да е музикален справочник, за да разбера, че Les baricades misterieuses не са произведение на посредствения китарист и композитор Франческо Корбета, както се разказва в творбата на двамата ми приятели, а на Франсоа Купрен, прословутия композитор и майстор на клавесина, роден през 1688 и умрял през 1733 г. Рондото се намира в първата книга на неговите Pieces de Clavecin; следователно е предназначено за изпълнение на клавесин, а не на китара. Но най-важното е, че е било публикувано за първи път през 1713 — трийсет години след събитията, които трябва да са се разиграли в странноприемницата „При оръженосеца“. Допуснатият от двамата млади автори анахронизъм беше достатъчно голям, че да лиши техния труд не само от истинност, но и от достоверност.

Щом открих това тежко и неочаквано противоречие, ми се стори безпредметно да проверявам останалата част от художествената машинация. Представете си как едно произведение, съдържащо толкова значима грешка, би могло да опетни всевечната слава на Блажения Инокентий XI!

За известно време, в мигове на вечерен отдих, се ограничавах да прелиствам лениво страниците на ръкописа с мисъл, насочена по-скоро към двамата автори, отколкото към съдържанието на историята. Този смущаващ разказ, пълен с отровни слухове за папата, мой съгражданин, ми се стори една чиста провокация, даже подигравка. В душата ми накрая надвиха неприязънта и естествената недоверчивост, които (признавам го) винаги съм хранел към журналистите.

Изминаха години. Вече почти напълно бях забравил двамата си стари приятели, а с тях и ръкописа, погребан в един стар килер. От прекомерна предпазливост обаче го бях скрил от чужди очи, които биха могли да го прочетат без необходимите противоотрови.

Още не можех да предположа доколко тази предпазна мярка щеше да се окаже мъдра.

Преди три години, когато узнах, че Негово светейшество желае отново да даде хода на процеса по канонизацията на папа Инокентий XI, даже изобщо не си спомнях вече къде се бе затрила оная купчина пожълтели листа. Но съвсем скоро тя повторно почука на вратата ми.

Случи се в Комо, в една влажна ноемврийска вечер. Поради постоянните настоявания на някои приятели, присъствувах на концерт, организиран от една благотворителна музикална асоциация в моята епархия. Към края на първата част, на пианото седна внукът на мой другар от ученическите години. Беше краят на един доста натоварен ден и до този момент слушах изпълненията малко разсеяно. Неочаквано обаче един въздействащ и неописуем мотив ме плени както никога преди никоя друга музика не е успяла да направи. Ставаше дума за барокова мелодия, но с пленителни хармонии и акценти, който се разливаха от Скарлати до Дебюси, от Франк до Рамо. Винаги съм бил вдъхновен почитател на хубавата музика и се гордея, че притежавам немалка дискографска колекция. Но ако някой ме попиташе от кой век идваха тези безвременни ноти, нямаше да знам какво да кажа.

Чак накрая на изпълнението отворих програмата, която вече бях забравил в скута си, и прочетох заглавието на музикалната пиеса: Les baricades misterieuses .

Още един път разказът на прислужника не беше излъгал. Тази музика, както никоя друга, притежаваше необяснимата сила да омагьосва, да обърква, да привлича мисълта и сърцето. След концерта, паметта ми вече не можеше да се освободи от нея. Не беше изненадващо, че прислужникът толкова се е разчувствал и после, години по-късно, е продължавал да си припомня мотива. Загадката на secretum vitae бе загнездена в друга загадка.

Това не бе достатъчно, за да твърдя, че и всичко останало е вярно. Но беше прекалено, за да не издържа на изкушението да стигна докрай.

На следната сутрин купих един скъп пълен запис на многобройните Pieces de Clavecin на Купрен. След като го слушах в продължение на дни с изключително внимание, заключението ми се стори повече от ясно: Нищо, композирано от Купрен, не приличаше на Les baricades misterieuses . Прегледах речници, изчетох монографии. Малкото критици, които се бяха занимавали с въпроса, бяха съгласни: Купрен не бе композирал нищо друго, което да наподобява този мотив. Танцовите сюити на Купрен имат почти винаги сантиментални заглавия: Les Sentiments, La Lugubre, L’Ame en peine, La Volupteuse и така нататък. После има заглавия като La Raphaele, L’Angelique, La Milordine или La Castelane: намекваха за някоя добре известна придворна дама, която съвременниците са се забавлявали да отгатнат. Само за Les baricades misterieuses не съществува обяснение. Един музиколог определя творбата като „наистина misterieux“ .