Рита Моналди - Печатът

Имало и още един проблем: Уилям продължавал да се нуждае от пари, понеже финансиращите го холандци (тоест богатите амстердамски фамилии) държали завързани здраво своите кесии. При това положение Инокентий XI рискувал никога повече да не си върне парите.

Ето защо, каза Дулчибени, Инокентий XI бил винаги така вражески настроен към Луи XIV: Всехристиянският крал на Франция представлявал единственото препятствие по пътя на Уилям, бил единственият, който можеше да му попречи да се качи на английския трон. Луи XIV бил основната пречка между Инокентий XI и парите му.

Междувременно Одескалки съумели да запазят мълчание. Но през 1676, малко преди да започне конклавът, станал един инцидент: Хюигенс, дясна ръка на търговеца на роби Франческо Ферони (и той в търговски взаимоотношения с Одескалки) се увлича по дъщерята на Помпео Дулчибени от една турска робиня и — подкрепян от Ферони — възнамерява да я направи свое притежание. Дулчибени не може да се противопостави по законов път, тъй като не се е оженил за майката на момиченцето. Тогава той дава на Одескалки да разберат, че ако Ферони и Хюигенс не се откажат от своите претенции, може да пусне един слух, да разпространи сведения, доста опасни за кардинал Бенедето: една история за заеми с висока лихва, отпуснати на холандските еретици… и кардинал Одескалки щеше да каже сбогом на папската тиара.

Останалото вече знаех: момичето било отвлечено, а някакъв незнаен убиец блъска от един прозорец Дулчибени, който оцелява като по чудо. Помпео трябва да се скрие, докато Бенедето Одескалки бива избран за папа.

— До днес папата не е успял да си върне парите от Уилям Оранжки. Сигурен съм, знам как стават тези неща. Но сега всичко ще се нареди — заключи Дулчибени.

— Защо?

— Ами че не е ли ясно: сега Уилям ще стане крал на Англия и по някакъв начин ще успее да изплати своите дългове на папата.

Мълчах, смутен и объркан.

— Ето истинския мотив за целия ви план — каза след малко. — Посещенията при Тиракорда, експериментите на острова… Имаше право абат Мелани: не ви е водило само отвличането на дъщеря ви. За вас това е било нещо като изпълнение на присъда над папата, не знам как да кажа, заради предателството към…

— … за предателство към вярата, точно така. За пари разпродаде честта на Църквата и християнството. Не забравяй, болестта на тялото не е нищо в сравнение с тази на душата. Това е истинската чума.

— Но вие искахте да предизвикате залеза на цялото християнство: за това бяхте избрал да заразите папата по време на обсадата на Виена.

— Обсадата на Виена… има нещо, което трябва да знаеш. Императорът също е свързан с парите на Одескалки.

— Императорът? — извиках аз.

Играта била проста и пак се провеждаше под пълна тайна. За да финансира войната срещу турците, Хабсбургският дом бил подпомаган от касите на апостолическата камера. В същото време император Леополд вземаше пари назаем за своя сметка от Одескалки. Фамилията на папата получаваше като залог „живо сребро“, или иначе казано живак, извлечен от мините на империята.

— А фамилия Одескалки какво правеха с живото сребро?

— Много просто: препродаваха го на холандските еретици. Поточно на банкера протестант Ян Дойц.

— Но тогава Виена бе спасена, благодарение на парите на еретиците!

— В определен смисъл е така. Но най-вече с парите на рода Одескалки. И можеш да бъдеш сигурен, че ще успеят да накарат императора да им върне услугата. И не говоря само за пари.

— Какво искате да кажете?

— Със сигурност императорът най-накрая ще се принуди да осигури значителни политически облаги на Папата или на неговия племенник, който е единственият му наследник. Изчакай някоя и друга година и ще видиш.

Сега, когато завършвам този мемоар, са изминали почти единайсет години от десанта на Уилям Оранжки в Англия. Еретическият владетел властва и сега, при това щастливо; честта на религията и на английските католици бе продадена от Инокентий XI за шепа скуди.

Но папа Одескалки не може повече да повтори мерзкото си начинание. Той издъхна преди десет години след дълга и мъчителна агония. При аутопсията намерили вътрешностите му изгнили, а бъбреците — задръстени с камъни. Вече има предложения образът му да се поставя на олтарите и да бъде обявен за блажен.

Помпео Дулчибени също ни напусна. Почина тази година, като добър християнин, след множество молитви и искреното покаяние за немалкото си грехове. Това стана в една неделя през април: бяхме яли може би малко повече от необходимото и той (открай време червендалест, в последните години и любител на бутилката) ме помоли да му помогна да иде до леглото си, за да си почине малко. Повече не се събуди.