Рита Моналди - Печатът

Вярвах, че един ден той щеше да ми разкрие загадката. Знаех обаче, че да го питам, при неговия мрачен и упорит нрав, щеше да е напълно безполезно.

Беше есента на 1688 и в Рим газетите разнасяха новините за изключително тъжни и тежки събития. Принцът-еретик Уилям Оранжки бе прекосил със своята флота пролива Ла Манш, акостирайки при един град на английския бряг, наречена Торбей. Неговата войска напредваше, почти без да срещне съпротива, и само за няколко дни Уилям бе узурпирал трона на католическия крал Джеймс Стюарт. Причината бе, че само преди два месеца кралят се бе сдобил с така жадувания наследник от мъжки пол, които щеше да лиши Уилям от всяка надежда да стане крал на Англия. С преврата на Уилям Англия скоро щеше да стане плячка на еретиците протестанти, загубена за вечни времена за католицизма.

Когато го осведомих за тези драматични новости, Помпео Дулчибени не реагира по никакъв начин. Седеше в градината и галеше едно котенце, което седеше в скута му. Изглеждаше спокоен. Ала внезапно го видях да прехапва устни и да прогонва животинчето, веднага след което нанесе силен удар с треперещата си ръка върху масата, която се намираше до него.

— Какво ви става, Помпео? — попитах, скачайки на крака в страха си, че му е станало лошо.

— Успя проклетникът! Накрая успя — изпъшка той, обхванат от безмълвен гняв, впил поглед в хоризонта над главата ми.

Погледнах го въпросително, но не дръзнах да го питам каквото и да е. А Помпео Дулчибени, притвори бавно клепачи и започна да говори.

Всичко бе започнало преди около трийсет години. Тогава, разказа Дулчибени, родът Одескалки се опетнил с най-нечестивото престъпление — да помага на еретиците.

Било към 1660-та. По това време принцът Уилям Оранжки бил още дете. Династията Оранж както винаги страдала от недостиг на средства. Колкото да се създаде някаква представа — майката и бабата на Уилям продали всичките си фамилни бижута.

Европейски политически театър предвещавал за Холадния ужасни войни, които всъщност съвсем скоро щели да избухнат в действителност. Първо срещу Англия, а после срещу Франция. За да се справят, им трябвали пари. И то много.

След една поредица от изключително поверителни преговори, чиито детайли не знаеше дори и самият Дулчибени, династията Оранж се обърнала към рода Одескалки. Те били измежду най-платежоспособните лихвари в Италия и разбира се, не отказали.

Така войните на еретическа Холандия били финансирани от католическата фамилия на кардинал Одескалки, бъдещия папа Инокентий XI.

Естествено цялото прехвърляне на заемите било проведено по изключително внимателен начин. Кардинал Бенедето Одескалки се намирал в Рим; брат му Карло, който ръководел лично фамилните сделки, живеел в Комо. А парите за династията Оранж били изпратени от Венеция посредством двама доверени подставени лихвари, и така по никакъв начин не можело да се достигне до фамилията на Инокентий XI. Освен това, полиците не били на името на династията Оранж, а до тайни посредници: адмирал Жан Ньофвил, финансиста Ян Дойц, търговците Бартолоти, члена на Амстердамския градски съвет Ян Батист Хошпид…

Последните прехвърляли после парите в ръцете на Оранж, за да финансират войната срещу Луи XIV.

— А вие? — прекъснах го.

— Аз пътувах до Холандия и обратно за сметка на Одескалки: грижех се платежните полици да пристигат и да се инкасират и да се издава съответната бележка за сумата. Освен това внимавах всичко да се извършва далеч от любопитни очи.

— В общи линии, парите на папа Инокентий са послужили за десанта на еретиците в Англия! — заключих учудено.

— Горе-долу. Но Одескалки заемаха пари на холандците цели петнайсет години, докато Уилям нападна едва през 1688.

— Следователно?

Следователно се бе случило нещо странно — обясни Дулчибени. — През 1673 починал Карло Одескалки, братът на бъдещия папа. Така бъдещият понтифекс не можел повече да ръководи от Рим делата на фамилията и решил да прекрати заемите за холандците. Играта станала прекалено опасна, а благочестивият кардинал Одескалки не можеше да рискува да бъде разкрит. Неговият образ трябвало да остане неопетнен. Оказал се предвидлив: след три години се провел конклавът, който го направи папа.

— Но нали е заемал пари на еретиците! — казах възмутен.

— Слушай останалото.

С времето дългът на династия Оранж към рода Одескалки нараснал безмерно, повече от сто и петдесет хиляди скуди Сега, когато Бенедето бил вече папа, как щели да бъдат върнати тези пари? В случай на неплатежоспособност, предварителният договор предвиждал Одескалки да могат да си възстановят средствата върху частната собственост на Уилям. Сега обаче Бенедето Одескалки, станал папа, бил в очите на всички: разбира се, не можел да наложи запор на владението на един принц-еретик, разкривайки по този начин, че му е давал заеми. Щял да избухне убийствен скандал. Вярно, че междувременно Бенедето бил направил формално дарение на цялото си имущество на племенника си Ливио, но всъщност било добре известно, че той продължавал неуморно да ръководи всичко.