Рита Моналди - Печатът

Бяхме изслушали всичко в благоговейна тишина, но сега гласовете на наемателите се съревноваваха кой по-силно да вика „чудо“. Отец Робледа, който по време на разказа неколкократно се бе прекръстил, предпазливо излезе напред от групата, отиде към Бедфорд и развълнувано благослови въздуха с кръстен знак. При което неколцина паднаха на колене и на свой ред се прекръстиха.

Единствено лицето на лекаря бе помръкнало. Знаеше добре, както знаех и аз, откъде водеше началото си видението на Бедфорд: то беше чисто и просто трескав спомен за жестоките лечителски методи, на които Кристофано го бе подложил, докато лежеше в плен на чумата. Дяволското пипало, което щяло да му изтръгне душата, не можеше да е друго, освен топчетата двуароматен цяр, с които Кристофано го бе накарал да повърне; докато в зловещия тризъбец на Луцифер бяхме разпознали без затруднения инструментите, с които лекарят бе извършил кръвопускането; и накрая врящият катран — така бедният Бедфорд бе видял димящия казан, над който го бяхме разположили за парната баня.

Бедфорд бе гладен, но същевременно се оплакваше от силно парене в стомаха. Тогава Кристофано ми нареди да му затопля малко от хубавия бульон от гургулици, който бе останал. Щеше добре да го засити и да успокои вътрешностите му. Обаче в това време англичанинът задряма.

Затова решихме да го оставим да си почива и всички заедно слязохме в трапезариите на приземния етаж. Странно, но никой не се притесняваше, че е излязъл без разрешението на лекаря от собствената си стая, а и на Кристофано не му мина през ума да ги смъмри всичките до един и да ги накара да се заключат по стаите. Чумата изглежда си бе отишла: така затварянето бе свършило по мълчаливо съгласие и даже никой изобщо не го спомена.

Наемателите на „Оръженосеца“ като че ли също изпитваха силен глад. Поради това слязох в зимника, решен да сготвя нещо много вкусно и питателно, за да се отпразнува събитието. Докато с приведена глава, спуснал се почти до дъното на сандъците със сняг, вадех главички и крачета от козлета, дреболии и овнешко, което щях да сготвя в гърне, както и млади пуйки, безброй въпроси се въртяха в ума ми. Бедфорд бе оздравял: как бе възможно това? Девизе бе свирил за него по съвет на отец Робледа: в такъв случай теорията на йезуита за магнетизма на музиката може би беше вярна. Вярно бе също, че англичанинът изглежда се бе разбудил чак след Les Baricades misterieuses… Но не трябваше ли това рондо да е само прост шифър на secretum vitae? Така поне бе предположил абат Мелани. А пък сега тази мелодия се разкриваше като същинската изцелителна сила… Не, наистина не успявах да въведа какъвто и да било ред в цялата тази работа. Трябваше възможно най-скоро да говоря с абат Мелани.

Качвайки се отново, чух гласа на Кристофано. В залата видях, че Ато се бе присъединил към групата.

— Какво да кажа? — питаше се лекарят, обърнат към малкото събрание. — Дали е бил магнетизмът на музиката, както твърди отец Робледа, или пък моите грижи, не зная. Но истината е, че не е известно защо чумата изчезва така ненадейно. По-учудващо е, че Бедфорд не бе дал никакви знаци за подобрение. Той сякаш агонизираше и скоро щях да бъда принуден да ви съобщя, че всяка надежда е загубена.

Робледа патетично кимна с глава, обърнат към останалите, за да покаже, че той бе присъствал на тези отчаяни мигове.

— Мога само да ви кажа — продължи Кристофано — че това не е първият случай. Някои обясняват подобни чудодейни изцеления с убеждението, че чумата не се задържа в мебелите, нито в дома или в други материални неща и може да изчезне загадъчно само за един ден. Спомням си, че когато се намирах тук, в Рим, по време на епидемията от 1656-та, понеже не се намираше никакъв лек, бе взето решение да се постанови всеобщ пост и множество процесии, в които хората се молеха за опрощението на своите грехове — боси, с лица, облени в сълзи, облечени във власеници, жални и отчаяни. Тогава, казват, Бог изпратил архангел Михаил, който бе видян от целия римски народ на осмия ден от май над Замъка 150 150 Легендата датира именно от времето на чумата в Рим през 567 г., оттам и произходът на името на замъка, което му е дадено през XII в., когато влиза в границите на папската държава В чест на чудотворното спасение е издигната и статуята на ангел на върха на замъка. — (Бел.ред.) с окървавен меч в ръка: от туй пладне чумата престана мигновено и повече в нищичко не остана зараза, дори в облеклата и в леглата, които обикновено са твърде опасен носител на болестта. И това не е всичко. Историците на древността също разказват за подобни странности. В лето 567-мо, известяват те, върлувала чума, яростна и безумно жестока, по целия свят. Измряла една четвърт от цялото човечество. Но внезапно чумата спряла и не останала зараза никъде. Освен това, през 1346-та година се развихрила черната чума за три дълги години. Върлувала навсякъде, но най-вече в Милано, където умрели шейсет хиляди и във Венеция, дето бедствието също било огромно.