Рита Моналди - Печатът

— Тогава той си създава доказателствата, които няма, докато истината не излезе на бял свят — отговори Ато най-невинно.

— Искате да кажете, че човек може да се сблъска с лъжливи доказателства за истински факти? — попитах със зяпнала уста.

— Браво. Но не се учудвай. Не трябва да правиш грешката, която всички правят, сиреч — след като веднъж бъде разкрито, че един документ или доказателство са подправени — да смяташ за лъжливо и тяхното съдържание, а отгоре на това, да имаш противоположното за вярно. Спомняй си го, когато станеш вестникар: често най-ужасяващите и неприемливи истини се намират именно в подправените документи.

— А ако няма даже и такива? — попитах аз.

— Тогава — и това е втората хипотеза — не ни остава друго, освен да правим предположения, както ти казвах в началото, и после да проверяваме дали разсъждението звучи смислено.

— Значи по такъв начин трябва да се разсъждава, за да се разбере secretum pestis .

— Все още не — отвърна Мелани. — Първо трябва да узнаем каква е ролята на всеки отделен участник и най-вече каква е комедията, която се разиграва тук. И аз мисля, че съм разбрал това.

Погледнах го мълчаливо, но лицето ми издаваше нетърпението ми.

— Заговор срещу Всехристиянския крал — тържествено обяви Ато.

— И кой трябва да го е скроил?

— Много ясно — жена му, кралицата.

Изправен пред недоумението ми, Ато трябваше да опресни паметта ми. Луи XIV бе хвърлил в затвора Фуке, за да изкопчи от него тайната на чумата. Но около Фуке се движеха лица, които, също както Главния интендант, са били унижени и разорени от владетеля. Преди всичко Лозюн, затворен в Пинероло заедно с Фуке и използван като шпионин; после Мадмоазел, богатата братовчедка на Негово Величество, на която кралят бе забранил да се омъжи за Лозюн. Освен това Девизе, който беше придружил Фуке „При оръженосеца“, бе верен до смърт на кралица Мария Тереза, която беше понесла изневери, прояви на всевластие и всякакъв друг тормоз от страна на Луи XIV.

— Но това не е достатъчно, за да се твърди, че всички те са заговорничели срещу Всехристиянския крал — прекъснах го, обзет от съмнение.

— Така е. Но помисли: кралят иска тайната на чумата. Фуке му я отказва, най-вероятно твърдейки, че не знае нищо. Когато налудничавото писмо на Кирхер, което намерихме у Дулчибени, попада в ръцете на Колбер, Фуке не може повече да отрича, без да изложи на опасност своя живот и този на семейството си. Накрая се договаря с краля и излиза от Пинероло в замяна на secretum pestis . Дотук съгласен ли си?

— Съгласен.

— Добре, при това положение кралят е победил. Според теб, след двайсет години строг затвор, излязъл оттам като развалина, доволен ли е Фуке?

— Не.

— Нямаше ли да е човешко и той да си отмъсти поне малко на краля, преди да изчезне?

— Ами, да.

— Ето на. Тогава си представи следното: един твой могъщ враг ти изтръгва тайната на чумата. Иска я на всяка цена, защото жадува да стане още по-могъщ. Но не е разбрал, че ти имаш също и тайната на противодействието, secretum vitae . Ако не можеш да го използваш собственоръчно, какво правиш?

— Давам я на някого, който… така де, на някой враг на моя враг.

— Много добре. А Фуке е имал на разположение кралски врагове, колкото му душа иска и всички готови да си отмъстят на краля-слънце. Като започнем от Лозюн.

— Но защо, според вас, Луи XIV не е разбрал, че Фуке притежава и противоотровата на чумата?

— Само предполагам. Както ще се досетиш, в писмото на Кирхер аз прочетох също secrtum vitae arcanae obices celant , сиреч тайната на живота е скрита зад загадъчни препятствия, докато тайната на разпространението на чумата — не. И така, аз смятам, че Фуке не е могъл да отрече, че познава secretum morbi , но е задържал за себе си противоотровата, изказвайки като претекст — благодарение на споменатата фраза — че Кирхер го е скрил и от него самия. Главният интендант трябва да е имал доста лека задача, при положение, че кралят се интересува най-вече как да разпространи чумата, а не толкова как да я надвие, ако го познавам добре.

— Струва ми се малко сложно.

— Обаче има логика. Сега следи мисълта ми: на кого би могъл да отрови живота Луи XIV с тайната на чумата?

— Ами, най-вече на императора — казах, досещайки се за разказаното ми от Бреноци.

— Прекрасно. А вероятно и на Испания, която от векове е враг на Франция. Нали така?

— Възможно е — допуснах, без да разбера до какво искаше да стигне Ато.

— Но империята е в ръцете на Хабсбургите, Испания също. Към коя династия принадлежи кралицата Мария Тереза?