Рита Моналди - Печатът

Прочетохме с учудване и подозрение тези неразбираеми думи. Робледа веднага усети нашето недоумение:

— Не, не става дума за магия. Това е само едно стихче, което селяните имат обичай да пеят в съпровод на най-разнообразни инструменти, за да премахнат магнетично проявленията от отровата на тарантулата. Основната противоотрова не са стиховете, а музиката — наричат я тарантела или нещо подобно. Но отец Кирхер намери, след дълги изследвания, най-подходящата мелодия.

Тогава ми показа един друг лист, откъснат наполовина и омачкан, изписан с ноти и петолиния.

— И на какво се свири?

— Ами селяните от Таранто я изпълняват на тимпани, лири, цитри, цимбали и флейти. И разбира се, на китари, като тази на Девизе.

— С една дума — отвърна с учудване лекарят, — искате да каже, че Девизе може да изцери Бедфорд с тази музика.

— О, не. Тази, за жалост, е подходяща само за тарантулите. Ще трябва да се използва нещо друго.

— Друга музика? — попитах.

— Ще трябва да опитваме различни неща. Ще оставим на Девизе да избере. Но помнете, чеда мои — в най-отчаяните случаи единствената истинска помощ идва от Бога, тъй като — добави отец Робледа — никой още не е изобретил лек срещу чумата.

— Имате право, отче — чух да казва Кристофано, а в ума ми се въртяха думите arcanae obices . — Ще гласувам доверие на теориите на вашия събрат Кирхер.

Лекарят, както самият той признаваше, вече се чудеше на кой светец да се моли. И, макар с надежда неговите грижи рано или късно да окажат някакво благотворно въздействие върху Бедфорд, определено не възнамеряваше да лиши смъртника от този последен отчаян опит. Ето защо ми съобщи, че за момента се отказва от идеята да осведомим останалите наематели за безнадеждното състояние на англичанина.

По-късно, докато вече сервирах вечерята, Кристофано ме осведоми, че е уредил срещата с Девизе за утре. Френският музикант, чиято стая се намираше до тази на Бедфорд, трябваше просто да свири на своята китара пред вратата на англичанина.

— Тогава до утре сутринта, синьор Кристофано.

— Не, уредих срещата с Девизе веднага след обяда. Това е най-подходящият час: слънцето е високо и енергията на музикалните вибрации може да се разпростира до най-висока степен. Лека нощ, момче.

— Заключена! Заключена е, проклятие!

Можеше да се очаква, помислих си, докато Ато буташе безрезултатно нагоре капака на отвора, който извеждаше в конюшнята на Тиракорда. Още докато вървяхме в подземията, съпровождани от приглушеното бърборене на Угонио и Чаконио, поредната нощна експедиция в къщата на Тиракорда ми се струваше обречена на провал. Дулчибени бе разбрал, че го държим под око. Може би нямаше представа, че вече го бяхме шпионирали в кабинета на Тиракода, но за нищо на света не би рискувал да бъде наблюдаван, докато извършва странни дейности с (или срещу) своя приятел. Ето защо, след като бе влязъл в къщата на земляка си, се беше погрижил да заключи отвора.

— Извинете, синьор абате — казах, докато Ато нервно си бършеше ръцете, — но може би така е по-добре. Ако тази нощ Дулчибени не забележи нищо нередно, докато задава гатанки на Тиракорда, сигурно утре ще заварим пътя свободен.

— Надали — отговори сухо Ато, — той вече знае, че е под наблюдение. Ако трябва да извърши нещо определено, ще го стори възможно най-бързо — тази нощ или най-късно утре.

— В такъв случай?

— В такъв случай трябва да намерим начин да влезем при Тиракорда, макар че изобщо не знам как. Нужно ни е…

— Гфъррррлъбх — прекъсна го Чаконио, като пристъпи напред.

Угонио го погледна смръщено, сякаш искаше да го смъмри.

— Най-сетне един доброволец — коментира със задоволство абат Мелани.

Няколко минути по-късно вече бяхме разделени на две, макар и неравностойни, групи. Ато, Угонио и аз се отправихме към проход С , в посока към подземната река. А Чаконио излезе на повърхността през кладенеца, който от същия този проход извеждаше на площад „Ротонда“, в близост до Пантеона. Не беше пожелал да сподели по какъв начин възнамеряваше да проникне в дома на Тиракорда. Търпеливо му бяхме описали до най-незначителните детайли вътрешността на къщата на лекаря и накрая корписантарят напълно откровено заяви, че това изобщо не му било от полза. Даже му бяхме връчили схема на дома, с разположението на прозорците, но още не се бяхме разделили, когато чухме в галерията да отеква неистово и доволно мляскане. Животът на нашия чертеж, с който Чаконио зловещо пируваше, бе кратък.