Рита Моналди - Печатът

— О, грешници, о, нещастници, о, загубени души! — започна да вие Парадиза, докато се приближаваше, тържествено като жрица, към вратата на кабинета на Тиракорда.

— Но, жено моя, тук е приятелят Помпео…

— Млъкни, сине на Сатаната! — изкрещя Парадиза. — Носът не ме лъже!

Както можахме да чуем от неудобната си позиция, жената започна да претърсва кабинета, местейки столове и маси, отваряйки и затваряйки с трясък врати, шкафове и чекмеджета, блъскайки украшения и всякакви други предмети, в търсене на доказателства за престъплението. Тиракорда и Дулчибени се опитваха безрезултатно да я успокоят, като я уверяваха, че никога, ама никога не би им дошло наум да пият нещо, което да не е вода.

— Устата, дъхни ми с уста да видя! — изкряска Парадиза. Отказът на съпруга й причини още викове и истерии.

В този момент решихме да се измъкнем от столовете, под които се бяхме прикрили и да избягаме тихичко, но възможно най-пъргаво.

— Жените, жените, проклятие! А ние сме по-зле и от тях.

Бяха минали две-три минути, а вече се намирахме в подземията, обсъждайки случките от преди малко. Ато беше бесен.

— Ще ти кажа какво представляваха загадките на Тиракорда и Дулчибени. Първата, онази от вчера вечерта, помниш ли, беше да се отгатне какво общо имат „да влезеш тук ням“ и „четири числа“. Решението е анаграма.

— Анаграма?

— Разбира се. Едни и същи букви от един израз, разположени по различен начин, за да образуват друг. Втората игра беше остроумна уловка: един баща има седем дъщери, ако всяка има по един брат, каква челяд има бащата?

— Седем по две, четиринайсет.

— Нищо подобно. Има осем деца: както и Тиракорда каза, братът на една е брат на всичките. Глупости, всички до една. Това, което Дулчибени прочете тази вечер, дето започва с „От А до Я възнамерявам да ви кажа“, е невероятно лесно — отговорът е „речникът“.

— А другите? — попитах, смаян от познанията на Ато.

— Какво значение има? — изпръхтя той. — Да не съм ясновидец. Интересува ни да разберем защо Дулчибени напи Тиракорда, за да може после да тършува в неговата тайна стая. И щяхме вече да знаем причината, ако не беше пристигнала оная побъркана Парадиза.

Всъщност в този момент се досетих, че на „Улицата на Мечката“, не се знаеше почти нищо за синьора Парадиза. В светлината на това, което чухме и видяхме в дома на Тиракорда, може би не бе случайно, че жената не излизаше почти никога от къщи.

— А сега какво ще правим? — попитах, наблюдавайки бързата стъпка, с която Ато вървеше пред мен по пътя към странноприемницата.

— Единственото възможно нещо, за да хвърлим малко повече светлина върху загадката: отиваме да разгледаме стаята на Помпео Дулчибени.

Единственият риск в подобна операция естествено беше неочакваното завръщане на Дулчибени. Но ние разчитахме на бързината на краката си, както и на бавността на застарелия благородник, който между впрочем трябваше да намери време и начин да се измъкне от къщата на Тиракорда.

— Простете, синьор Ато — заговорих го след няколко минути на напрегнато тичане — но какво смятате, че ще намерите в стаята на Дулчибени?

— Какви идиотски въпроси ми задаваш понякога! Намираме се пред една от най-ужасяващите загадки в историята на Франция, а ти ме питаш какво ще намерим! Как бих могъл да знам? Със сигурно нещо повече за бъркотията, в която сме затънали сега: Дулчибени е приятел на Тиракорда, Тиракорда е лекар на папата, папата е враг на Луи XIV, Девизе е ученик на Корбета, Корбета е приятел на Мария Тереза и на Мадмоазел, Луи XIV е враг на Фуке, Кирхер е приятел на Фуке, Фуке е приятел на Дулчибени, Фуке е пътувал с Девизе, Фуке е приятел на абата, който стои пред теб… не ти ли стига?

Ато имаше нужда да се облекчи и изпитваше нужда да говори.

— И после стаята на Дулчибени — продължи той — е била също и стая на Главния интендант. Или случайно си го забравил?

Не ми даде време да отговоря и добави:

— Бедни ми Никола, съдбата ти е да бъдеш претърсван, дори и след смъртта.

— Какво искате да кажете?

— Луи караше да претърсват постоянно и по всякакъв начин килията на Главния интендант през всичките двайсет години на затворничеството му в Пинероло.

— Какво толкова е търсил?

Мелани спря и подхвана натъжен една печална ария от маестро Роси:

Въздъхвайки, Ато си оправи жилетката, отри челото си и оправи червените чорапи.