Рита Моналди - Печатът

Но Фуке във всичко и спрямо всичко е катерица — неговата хитрост и изобретателност не намират покой. Подстрекаван от Лувоа, който добре познава Главния интендант и не може да повярва, че той се е оставил да го победят, Сен-Мар проучва старателно личното му бельо. Намира по него гайтанени ленти, изписани със ситен почерк, пълна с писания е и обратната страна на подплатата на жилетката му. Кралят заповядва незабавно на Фуке да бъдат връчени дрехи и бельо само и единствено в черен цвят. Покривките и кърпите ще бъдат номерирани, за да не може той да ги отмъкне.

Сен-Мар се нахвърля срещу двамата прислужници, които не му дават мира с молбите си и постоянно се опитват да помогнат на своя господар, комуто са се посветили телом и духом.

Междувременно годините минават, но разяждащият страх на краля, че Фуке по някакъв начин може да избяга, не стихва. И с право: към края на 1669 е разкрит опит да бъде измъкнат от затвора. Не се знае кой го е организирал; може би семейството, но дълго се говорело, че мадам дьо Севинье и мадмоазел дьо Скюдери не са били напълно чужди на случилото се. Пожертвал се старият му личен слуга — вълнуващ пример за вярност. Казвал се Ла Форе и бе придружавал Главния интендант в момента на задържането му в Нант. След ареста вървял цели часове, за да избяга от мускетарите, които ограждали Нант и да стигне до най-близката пощенска станция, откъдето бе яздил с шпори впити в хълбоците на коня, чак до Париж. Всичко това само, за да бъде първият, който да съобщи зловещата новина за ареста на благочестивата майка на Фуке. После, на всичкото отгоре, Ла Форе беше изчакал на пътя каретата, която водеше неговия господар към Пинероло, и то само за да го поздрави за последен път. Нещо, което развълнувало дори Д’Артанян, който спрял конвоя и разрешил двамата да си разменят няколко думи.

Ла Форе следователно е единственият, който все още не е загубил надежда. Пристига в Пинероло под лъжлива самоличност и дори успява да изнамери някакъв осведомител във вътрешността на крепостта и да общува със своя господар чрез жестове през прозореца. Накрая намеренията му били разкрити и бедният незабавно е обесен. Животът става тежък за Фуке — затварят му прозорците с капаци и решетки. Не ще може повече да види небето.

Здравословното му състояние се утежнява. През 1670 Лувоа лично отива в Пинероло, изпратен от краля. След шест години на забрани и лишения, Луи най-накрая се съветва със стария лекар на Главния интендант Пеке.

— Колко странно, кралят като че ли не е искал Фуке да умре?

— Единственото сигурно нещо е, че от този миг нататък Луи като че започва да се притеснява за здравето на Катеричката. Приятелите на Фуке, които все още не бяха изпаднали в немилост, като де Помпон (току-що назначен за държавен секретар), Тюрен, Шеки, Белфон и Шарост, подновяват усилията си и изпращат петиции до Всехристиянския крал. Но решителният момент все още предстои.

През 1671 затворниците на специален режим в Пинероло стават двама. Неочаквано в крепостта пристига друг един прочут затворник — граф дьо Лозюн.

— Защото тайно се бе оженил за Мадмоазел, братовчедката на краля — намесих се, след като си спомних предния разказ на абат Мелани.

— Много добре, виждам, че имаш добра памет. И сега историята наистина става интересна.

След като кралят е подложил Фуке на многогодишна изолация, решението да му подари събрат по затворничество изглежда необяснимо. Още по-странно е, че в огромната крепост килията, предназначена за Лозюн, е съседна на тази на Фуке.

За Лозюн можеше да се каже всичко, освен че е някакъв обикновен човечец. В началото бе никому неизвестен, беден гасконски кадет, самохвалко и горделивец, който обаче бе имал късмета да стане симпатичен на краля, още когато Луи бе много млад, и да стане негов другар в забавленията. Макар и второкласен изкусител, беше успял да обсеби Мадмоазел, богатата и грозна четиридесетгодишна братовчедка на краля. Труден затворник е и държи веднага да го покаже. Поведението му е сприхаво, шумно, просташко. Едва пристигнал, подпалва собствената си килия, повреждайки също една от подпорите на стаята на Фуке. После се посвещава на трогателно инсцениране на болести или лудост с ясната цел да намери начин за бягство. Сен-Мар, който е придобил опит на надзирател само с Главния интендант, не успява да укроти Лозюн и, изложен на толкова ярост, кръщава Фуке „ангелчето“.

Съвсем скоро (обаче това ще се разкрие много по-късно) Лозюн успява да се свърже с Фуке посредством една дупка, изкопана в стената.