Рита Моналди - Печатът

— Но как е възможно никой да не го е забелязал — възпротивих се недоумяващ, — при цялата тази бдителност, която Фуке е трябвало да търпи всеки ден?

— И аз съм се питал многократно — съгласи се абат Мелани.

Минава още една година. През октомври 1672 Негово Величество разрешава на Фуке и съпругата му да си пишат. Писмата на двамата все пак трябвало първо да бъдат прочетени от краля, който си запазва правото да ги предава или да ги унищожава. Но има още нещо. Без никакво логично обяснение, след още дванайсет месеца, кралят връчва на Фуке някои книги върху най-скорошната политическа ситуация. А малко след това Лувоа изпраща на Сен-Мар едно писмо за Главния интендант, добавяйки, че ако затворникът поиска хартия за писане, за да отговори, тя трябва да му бъда дадена. Така и станало — Главният интендант написал и изпратил на Лувоа два доклада.

— Какво съдържаха те?

— Никой не успя да узнае, макар че в Париж веднага плъзна слух, че двете писма са пристигнали в столицата. Веднага след това обаче се разбра, че Лувоа ги е пратил обратно на Фуке, казвайки, че те не представлявали никакъв интерес за краля.

Необяснимо поведение, отсъди Мелани. Първо, ако един мемоар не служи за нищо, просто се изхвърля; второ, на практика е невъзможно Фуке да не е дал някакъв ценен съвет на краля.

— Може би са поискали още веднъж да го унижат — предположих аз.

— Или може би кралят е искал нещо, което Фуке не му е дал.

И все пак облекченията продължават. През 1674 кралят позволява на съпрузите Фуке да си пишат два пъти в годината, макар че писмата така или иначе минават първо през ръцете му. Здравословното състояние на Фуке продължава да се влошава и кралят се уплашва — не му позволява да излезе от килията, но настоява да бъде прегледан от лекар, пратен от Париж.

От ноември 1677 най-накрая му се дава разрешение да се разхожда по един час на въздух. И в компанията на кого? Ами на Лозюн естествено, и двамата могат дори да си говорят! Обаче при условие, че Сен-Мар слуша думите им и предава на краля всичко в подробности.

Милостивите облекчения от страна на краля се умножават. Фуке вече получава дори броевете на „Меркюр Галан“ и на други вестници. Изглежда, че Луи иска Фуке да бъде осведомен за всичко важно, което се случва във Франция и в Европа. Лувоа препоръчва на Сен-Мар да осведомява затворника най-вече за военните победи на Всехристиянския крал.

През декември 1678 Лувоа съобщава на Сен-Мар намерението си да поддържа свободна писмена кореспонденция с Фуке. Писмата ще бъдат строго запечатвани и тайни, впрочем Сен-Мар ще трябва да се грижи само да пристигат право при получателя.

Само след месец поразеният надзирател получава цяла паметна книга, написана лично от ръката на краля, относно условията на режима, който трябва да се прилага за Фуке и Лозюн. Двамата могат да се срещат и да си разговарят колкото си искат, а също да се разхождат не само по крепостните стени, но и из цялата крепост. Могат да четат каквото си пожелаят и офицерите от гарнизона ще бъдат задължени да им правят компания, ако на затворниците това се харесва. Освен всичко ще могат да поискат и да получат която и да е игра за забавление.

Минават няколко месеца и следва ново облекчение — Фуке ще може да си пише колкото и каквото си иска с цялото си семейство.

— В Париж бяхме обзети от вълнение — каза Ато Мелани — и вече бяхме почти сигурни, че рано или късно Главният интендант ще бъде освободен.

След още няколко месеца, през май, още едно неочаквано известие: скоро кралят ще позволи на семейството на Фуке да отиде да го види. Приятелите на Фуке са на седмото небе. Месеците летят, минава година. Очакват със затаен дъх излизането на Катеричката от затвора, което обаче не идва. Всички започват да подозират някаква пречка — навярно както винаги Колбер.

Помилването в крайна сметка не пристига. Като гръм, поразяващ сърцата, пристига обаче новината за внезапната смърт на Никола Фуке, издъхнал в килията си в Пинероло, в ръцете на сина си. Било 23 март 1680.

— А Лозюн? — попитах аз, докато се изкачвахме в отвесния кладенец, който извеждаше в странноприемницата.

— А, да, Лозюн. Остана в затвора още няколко месеца. После бе освободен.

— Не разбирам, сякаш Лозюн е бил хвърлен в затвора, за да бъде в близост до Фуке.

— Отгатна. Но питам се, с каква цел?

— Хм, нищо не ми идва наум, освен… за да го накара да говори. За да накара Фуке да каже нещо, което кралят е искал да знае, нещо, което…