Рита Моналди - Печатът

— Бил е загубил чувство за времето — каза Ато, — както ония старци, които са убедени, че отново са деца и питат къде е мама.

Съдържанието на писмото обаче бе недвусмислено. Кирхер вече усещал, че наближава часът на раздялата със земните неща, и се обръщаше към приятеля Фуке, за да му благодари за последен път. Фуке, напомняше йезуитът, всъщност бил единственият сред могъщите на епохата, с когото той бе споделил своята теория. Даже Главният интендант се хвърлил в краката на Кирхер, изпълнен с възторг, когато последният му обрисувал надълго и нашироко голямото откритие на своя живот — secretum pestis , тайната на чумата.

— Като че ли разбрах! — побързах да довърша. — Това е трактатът на Кирхер, в който говори за чумата. Именно Дулчибени говореше за него в началото на карантината: Кирхер е написал, че чумата не зависи от вредни изпарения и развалени телесни течности, ами от мънички същества, от vermiculi animati 137 137 одухотворени червейчета (лат.) — (Бел.прев.) или нещо подобно. Може би това е тайната на чумата — невидимите vermiculi .

— Правиш огромна грешка — отвърна Ато. — Теорията за тези vermiculi никога не е била тайна: Кирхер я публикува преди около трийсет години в Scrutinium phisicomedicum contagiosae luis quae pestis dicitur . В писмото в ръцете на Дулчибени има нещо много по-важно — Кирхер обявява, че може да praevenire, regere е debellare .

— Тоест да предотвратява, направлява и унищожава чумата.

— Браво. Това е secretum pestis . Но за да не забравя това, което успях да прочета, преди да дойда тук, при теб, минах през моята стая и си записах най-важните фрази.

Показа ми няколко накъсани думи и фрази на латински, нахвърляни набързо върху едно листче:

secretum morbid

morbus crescit sicut mortals

augescit patrimonium

senescit ex abrupto

per vices pestis petit е regereditur

ad infinitum renovator

secretum vitae arcanae obices celant. 138 138 Тайна на болестта; болестта се развива както хората; увеличава имуществото си; остарява ненадейно; впоследствие чумата се обръща и се разпада; подновява се до безкрайност; загадъчни препятствия крият тайната на живота — (Бел.прев.)

— Според Кирхер — обясни Ато — чумната болест се ражда, остарява и умира точно както хората. Обаче се храни за тяхна сметка: когато е млада и силна, се опитва да увеличи имуществото си колкото е възможно повече, както прави някой жесток принц, който използва своите поданици, така и заразата има безброй жертви и причинява много смърт. После изведнъж отслабва и се разпада подобно на злочест старец на края на силите си; накрая умира. Епидемията е циклична: напада народите, после почива, след години връхлита отново и така ad infinitum , до безкрай.

— Тогава е някакъв вид… как да кажа, нещо, което все се върти в кръг.

— Точно така. Една непрекъсната верига.

— Но в такъв случай чумата никога не може да бъде унищожена, както от своя страна обещава Кирхер.

— Не е така. Цикълът може да бъде изменен с помощта на secretum pestis .

— И как действа тази тайна?

— Прочетох, че се дели на две: secretum morbi , тайната на разпространението на болестта и secretum vitae , тайната на лечението.

— Тоест чумното зло и неговата противоотрова!

— Точно така.

— Но все пак, как действа?

— Това не разбрах. Даже Кирхер изобщо не го е обяснил. Настоява особено, доколкото успях да прочета, върху една-единствена точка. Цикълът на чумата в своите последни прояви показва нещо неочаквано, нещо загадъчно, чуждо на медицинската доктрина: болестта, след като достигне до своя връх, senescit ех abrupto , сиреч започва неочаквано своя край.

— Не разбирам, всичко е толкова странно — отбелязах аз. — Защо Кирхер не е публикувал своите открития?

— Вероятно се е страхувал, че някой може да ги използва за лоши цели. Малко ти трябва, за да ти отмъкнат нещо толкова ценно, щом веднъж сложиш ръкописа в ръцете на печатаря. А можеш да си представиш какво бедствие ще настане за целия свят, ако тази тайна попадне в неподходящи ръце.

— Значи е трябвало да изпитва особено уважение към Фуке, за да се довери единствено на него!

— Мога да ти кажа, че бе достатъчно само веднъж да разговаряш с Катеричката, за да бъдеш завладян от него. Кирхер обаче казва, че secretum vitae е скрита от arcanae obices .

— Arcanae obices? Означава „загадъчни препятствия“. Но до какво се отнася?

— Нямам ни най-малка идея. Може би е част от жаргона на алхимиците или на спиритистите. Кирхер познаваше религии, ритуали, суеверия и дяволии от цял свят. Или може би arcanae obices е кодиран израз, който Фуке е могъл да дешифрира след прочитането на писмото.