Рита Моналди - Печатът

— Едно нещо обаче е сигурно — каза той ненадейно.

— А именно?

— В бягството на Фуке и в secretum pestis са замесени и други. И то мнозина. На първо място Лозюн, който със сигурност е изпратен в Пинероло, за да се опита да развърже езика на Фуке, вероятно с обещанието, че скоро ще се върне при Мадмоазел, богатата си женичка. После тук има пръст и Девизе, който е придружавал Фуке дотук, „При оръженосеца“. Може би нещо общо има и Корбета, учителят на Девизе, който, подобно на своя възпитаник, е бил предан на бедната кралица Мария Тереза и специалист по криптография. Не забравяй, че secretum vitae по някакъв начин е скрита от arcanae obices . А после Девизе излъга още в началото — спомняш ли си лъжите му за театрите във Венеция? Накрая нещо общо има и Дулчибени, довереник на Фуке, който крие в гащите писмото, което говори за secretum pestis , и е само прост търговец, но когато говори за чумата, все едно чуваш Парацелз 139 139 Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм (1493–1541 г.) — швейцарски лекар, естественик и философ, професор в Базелския университет, противник на схоластиката, поставя медицината на научни основи и утвърждава ролята на химията, но остава повлиян от алхимията и свързаната с нея средновековна мистика. — (Бел.ред.) .

Спря се, за да си поеме дъх. Устата му беше пресъхнала.

— Мислите ли, че Дулчибени познава secretum pestis!

— Възможно е. И все пак сега е късно да продължаваме да обсъждаме.

— Цялата тази история ми изглежда абсурдна — казах, опитвайки се до го успокоя — не се ли страхувате, че се отдаваме на прекалено много догадки?

— Казах ти вече. За да разбереш държавните дела, трябва да гледаш нещата по начин, различен от обичайния. Няма значение какво мислиш, а как го мислиш. Никой не знае всичко, дори и кралете. А когато не знаеш, трябва да се научиш да правиш предположения, също и за истините, които на пръв поглед изглеждат най-абсурдни — после ще разбереш без съмнение, че всичко е драматично вярно.

Излязох с посивяло лице, оглеждайки наляво и надясно коридора, като че ли някой ме дебнеше в засада. Но страхът на Ато, който най-накрая се бе проявил докрай, вече не бе загадка за мен. Не му завиждах вече за тайната мисия, за неговите връзки в кралските дворове, за мъдростта му на човек на действието и интригите.

Дошъл бе в Рим, за да служи на краля на Франция и да проведе разследване върху една загадка. Сега знаеше, че за да разреши тази загадка, трябваше да разследва краля.

На следващия ден се събудих, обзет от някаква смразяваща тревога. Независимо от дългите размишления, с които Ато и аз се бяхме задържали до късно предната нощ, и малкото сън, който си бях разрешил, бях напълно буден и готов за действие. Какво можех да направя в действителност, не ми беше много ясно: твърде многото загадки, които изпълваха странноприемницата за момента не позволяваха да се намери каквото и да било решение: заплашителни и недостижими образи (Луи XIV, Корбета, кралица Мария Тереза, самият Кирхер) бяха проникнали в нашия хан и в нашето съществувание. Бичът на чумата все още не бе престанал да ни измъчва и ужасява; освен това някои от нашите наематели, се бяха държали по загадъчен и подозрителен начин. И като че не стигаше това, ами астрологическата газета, отмъкната от Стилоне Приазо, обещаваше в следващите дни бедствени и смъртоносни събития.

Докато слизах по стълбите, отправен към кухнята, чух да отзвучава, приглушена, но разкъсваща сърцето, песента на абат Мелани:

Ато също сигурно се чувстваше изгубен и изоставен. И то доста повече от мен! Продължих бързо, избягвайки изкушението да се заема с подобни обезкуражаващи размишления. Както обикновено, бях жизнено необходим на Кристофано в кухнята и в разнасянето на храната. Приготвих рапани, сварени и изпържени в зехтин, със счукан чесън, ментови листенца, магданоз, подправки и лимонови корички. И те доста се усладиха на гостите ни.

Работих с плам, сякаш подкрепян от някакъв излишък на жизнена енергия. Подобно благотворно разположение на духа и тялото се дължеше на едно събитие, колкото прекрасно, толкова и неочаквано.

— Клоридия пита за теб — оповести Кристофано след обяда. — Трябва веднага да отидеш при нея.

Поводът за това повикване (и Кристофано го знаеше) беше напълно маловажен. Заварих Клоридия с полуразвързан корсет и глава, наведена над един леген, да си мие косите. Стаята беше изпълнена с изпаренията на сладки есенции. Слисан, аз я чух да ме моли да й излея на главата оцета, съдържащ се в едно малко шишенце на тоалетката — използваше го, както щях да разбера по-късно, за да придаде повече блясък на косите си.