Рита Моналди - Печатът

— Така например действат камбаната и нейният език, който дава тласък на заобикалящия го въздух, а той на свой ред предава импулса на друга част от въздуха и така нататък, докато импулсът стигне до ухото ни, което получава усещането за звук — поясни Клоридия.

И така, именно тези телца били причина за симпатията и антипатията, а също така и за любовта.

— Всъщност издирването на крадци и убийци се основава на антипатията. На пазара в Амстердам видях глутница прасета да грухтят яростно срещу един месар, в мига, в който той се доближи до тях, и да се опитват да се нахвърлят върху него, доколкото им позволяваше въжето, с което бяха вързани. Това стана, защото тези прасета бяха усетили излъчените частици на другите свини, току-що заклани от касапина — частици, просмукани в дрехите на човека, изпълващи целия въздух около него и дразнещи живите прасета.

По същата тази причина, както разбрах не без учудване, кръвта на един убит или само ранен човек (или на жена, която е била насилена) се раздвижва и се процежда от раната в посока към злосторника. Духовете и частиците, които избликват от кръвта на жертвата, обвиват престъпника, потичат със страшна сила поради ужаса, предизвикан от такъв жесток и кръвожаден човек, и така улесняват работата на пръчката да ги следва и да ги намира.

Но дори и престъплението да е било извършено не лично, а от разстояние, например по поръчка или чрез дела и решения, които са причинили смърт или насилие над един човек или много хора, пръчката може да посочи виновника, при положение, че се тръгва от мястото, където е било извършено престъплението. Духът на виновниците в действителност е засегнат от ужаса от престъплението, и от страха пред вечното проклятие на Страшния съд, който, както казва Светото писание, винаги бди на вратата на душата на престъпника.

— Fugit impius nemine persequente 140 140 Бяга нечестивият, макар и никой да не го гони (лат.) — (Бел.ред.) — цитира Клоридия с изненадваща начетеност, вдигна глава и клепачите й затрепкаха.

Именно поради антипатия опашката на един вълк, окачена на стената на обора, пречи на воловете да ядат; лозата бяга от зелето; бучинишът се държи надалеч от седефчето и, макар че сокът на бучиниша е смъртоносна отрова, изобщо не вреди, ако след изпиването му се погълне сок от седефче. Имало непримирима антипатия и между скорпиона и крокодила, слона и прасето, лъва и петела, гарвана и бухала, лъва и овцата, а също и между жаба и невестулка.

— Но, както вече ти казах, тези невидими частици предизвикват също симпатия и любов — продължи Клоридия и после изрецитира:

— И така, скъпи мой, това, което не можем да си обясним, са тези частици. Според Джобата Порта, съществува например голяма симпатия между мъжката палма и женската палма, между лозата и маслината, между смокинята и миртата. Пак поради симпатия разяреният бик веднага се успокоява, ако го вържат на смокиня; или слонът се усмирява при вида на овен. Знай — каза със сладостен глас — че, според Кардано гущерът изпитва симпатия към човека, и му харесва да го гледа и да търси слюнката му, която жадно пие.

Същевременно бе протегнала едната си ръка зад гърба си и като хвана моята ръка, с която я решех, ме придърпа към себе си.

— По сходен начин — продължи тя, като че нищо не се бе случило, — привързаността или тайното привличане, което чувстваме така силно към някои хора още от първия път, в който ги видим, е причинена от едно излъчване на частици от този човек, които засягат очите и нервите, стигат до мозъка и предизвикват наслада.

Треперещ, плъзгах гребена по слепоочията й.

— И знаеш ли какво? — добави тя ласкателно. — Това привличане има невероятната сила да представя предмета на нашите желания като съвършен и безпогрешен в очите ни.

Мен никой никога нямаше да може да ме види съвършен, със сигурност, повтарях си мислено, докато се опитвах да овладея бушуващите чувства, а в това време не успявах да промълвя нито думичка.

Клоридия бавно отпусна глава на гърдите ми и въздъхна.

— Сега трябва да ми разрешеш косите на тила, обаче без ми причиняваш болка: там космите са най-заплетени, но също най-фини и нежни.

Като каза това, тя ме накара да седна пред нея, върху леглото й, и положи глава в скута ми, с лице надолу, посочвайки ми врата си. Скован и объркан, усетих в слабините си топлината на нейния дъх. Започнах да реша къдриците й. Чувствах мозъка си напълно изпразнен.