Рита Моналди - Печатът

Слязох да приготвя обяда, като не пропуснах пътьом да мина през стаята на абат Мелани, за да му кажа какво съм научил от Робледа.

— Интересно, много интересно — коментира Ато с отнесен поглед. — Макар че засега не разбирам до какво може да ни доведе. Трябва да помислим.

В кухнята заварих Кристофано, както обикновено зает да притичва между огньовете и зимника. Занимаваше се приготовлението на най-различни лекове, честно казано доста особени, срещу чумата, която изпиваше Бедфорд. През тези дни бях присъствал на нарастващия устрем на аптекарската дейност на лекаря от Сиена, който вече се опитваше да използва какво ли не. Даже го бях видял да тършува сред запасите от дивеч на моя господар под претекст, че щели да се развалят и че да се крие миризмата им с подправките, както правел Пелегрино, било смъртоносно за здравето. Впрочем той бе оскубал яребици, гълъби, бекаси, лещарки и диви кокошки само и само, за да ги напълни със сливи или горчиви череши и после, сложи птиците в една торба от бяло платно и изстиска крехкото им месо в преса, за да изкара от тях един целебен сок, с който се надяваше да възвърне силите на нещастния англичанин. Досега неговите усилия да сътвори ефикасен лек изглежда бяха отишли на вятъра. Но младият Бедфорд, тъй или иначе, бе все още жив.

Кристофано каза, че е намерил останалите наематели в много добро здраве, с изключение на Доменико Стилоне Приазо и Помпео Дулчибени: неаполитанецът се беше събудил с мехурчета по устните, докато на застарелия благородник му излезли хемороиди, несъмнено поради вечерята с кравешките вимета. Лечението, обясни той, било едно и също в двата случая: за целта щяхме да приготвим така наречения „каустик“.

— Умъртвява гнилостните и разяждащи язви, каквито са херпесът и хемороидите — каза той накратко и после ми нареди: — Вземи много силен оцет.

След това смеси оцета с арсен на кристали, амонячна сол и живачен сублимат. Разбърка всичко и го остави да ври в едно гърне.

— Добре. Сега трябва да изчакаме да се изпари половината оцет. После ще се кача при Стилоне Приазо, за да му изсуша пришките с каустика. Ти междувременно можеш да приготвиш обяда: вече ти подбрах от зимника токачки, подходящи за състоянието на нашите наематели. Сготви ги с корени от магданоз, докато добият златист цвят, и ги гарнирай с бульон и натрошен хляб.

Запретнах ръкави. Когато каустикът стана готов, Кристофано ми даде последни разпореждания, преди да се качи при Стилоне Приазо:

— За Дулчибени ще имам нужда от теб. Впрочем ще ти помогна да разнесеш яденето, така ще свършиш по-бързо, защото наемателите на тази странноприемница обичат да се задържат и да си приказват малко прекалено дълго с теб — завърши той с многозначителен тон.

След обяда отидохме да нахраним Бедфорд. После се заехме с моя господар. На Пелегрино уханието на пречистващото ястие, приготвено за него лично от лекаря, което, честно казано, имаше вид на някаква странна сивкава каша, като че ли не се услаждаше особено. Но поне моят господар изглеждаше по-жизнен. Бавното и постепенно подобрение през последните часове не опровергаваше моите надежди, че ще се съвземе напълно. Помириса кашата, после се огледа наоколо, затвори десницата си в юмрук и я вдигна, поднасяйки ритмично палец към устата си. Беше недвусмисленият жест, с който Пелегрино имаше навик да изобразява желанието да си пийне.

Канех се да го подканя да бъде по-разумен и търпелив поне за още няколко дни, но Кристофано ме спря с ръка.

— Не забелязваш ли по-голямото присъствие на духа? Духът извиква дух 136 136 Непреводима игра на думи, на италиански spirito значи „дух“ и „спирт“ — (Бел.прев.) : Разбира се, че можем да му позволим половин чаша червено вино.

— Но нали пи на воля до деня, в който се разболя!

— Именно. Виното трябва да се пие с мярка: то подхранва, помага на храносмилането, произвежда кръв, успокоява, разнежва, доставя радост, прояснява ума и дарява жизненост. Ето защо отиди в килера да вземеш малко червено винце, момче — каза той нетърпеливо, — защото една чашка ще бъде от голяма полза за Пелегрино.

Докато вече слизах по стълбите, лекарят ми извика зад гърба:

— Обаче, моля ти се, да е студено! В Месина, след като започнаха да използват сняг, за да изстудяват виното и храните, спряха чумните трески, причинени от затлачването на първите вени — оттогава всяка година умират с хиляда души по-малко!

Уверих Кристофано — освен с хляба и меховете с вода, редовно ни зареждаха и с пресован сняг.