Рита Моналди - Печатът

В тази творба, обясни Робледа, дванадесетте знака на астрологическата традиция най-накрая били заменени със същия брой символи на Истинската и Единствена вяра: запалена свещ, череп, златна дарохранителница за причастие, гол и непокрит олтар, розов храст, смокиново дърво, тютюн, кипарис, две пръчки свързани с лавров венец, бичуване с пръчки, котва и цитра.

— И това трябва да са християнските зодиакални знаци? — попитах доста учуден.

— Нещо повече: всеки от тях е символ на вековни достойнства на вярата. Запалената свещ изобразява вечната светлина в безсмъртната душа, така, както е казано в Светото писание: „Твоето слово е светило за ногата ми и светлина за пътеката ми“; черепът е напомнянето за смъртта; златната дарохранителница означава постоянството на изповедта и причастието, олтарът… я виж, нещо падна от джоба ти.

Изваждайки от джоба броеницата си, на земята ми бяха паднали едно-две от листата, намерени от Угонио и Чаконио, който държах в същия джоб.

— О, не е нищо — опитах се да излъжа. — Това е… една странна подправка, която ми подариха на пазара на площад „Навона“ преди няколко седмици.

— Я дай тук — каза Робледа, като почти изскубна от ръката ми едно от листата. Повъртя го смаян в ръцете си и накрая каза:

— Странно е. Кой знае как е попаднало тук.

— Защо?

— Това растение не вирее в Европа. Идва отдалеч, от Западните Индии, от Перу.

— И как се нарича?

— Мамакока.

Така отец Робледа ми разказа невероятната история на мамакоката, необикновено растение, което щеше да има особено голямо въздействие върху събитията през следващите дни.

В началото той ми разясни, че веднага след завладяването на Западните Индии и победата над местните диваци, щом мисионерите-йезуити започнали свещеното дело по разпространението на Христовата вяра, веднага преминали към изучаването на безбройните растителни видове на Новия свят. Това било цяла нова вселена: докато старата и авторитетна Materia medica на Диоскурид отбелязваше всичко на всичко триста растения, в седемнадесетте тома на своята „Естествена история на Индиите“ лекарят Франсиско Ернандес беше стигнал дотам да изброи повече от три хиляди растителни вида.

Сред необикновените открития обаче се криели страшни опасности. За колонизаторите всъщност било невъзможно да различават безвредните от упойващите растения, билките от отровите, а сред местното население, лечителите от шарлатаните. Селищата гъмжали от шамани, които се кълнели, че благодарение на силата на разни треви и корени, можели да призовават Дявола и да гадаят бъдещето.

— Като астролозите! — извиках, с надеждата да открия някаква връзка със събитията, които се бяха разиграли „При оръженосеца“.

— Съвсем не, тук астрологията няма нищо общо — отвърна Робледа, без да оправдае очакванията ми. — Говоря за много по-опасни неща.

Според магьосниците в действителност всяко растение можело да се използва по два начина: като цяр за някаква болест, или за да бъде видян дявола. И изглежда, че в Индиите се срещали в изобилие най-вече растения, подходяща за втората цел.

За донанакала (стори ми се, че така отец Робледа произнесе екзотичното име), който местните назовавали „чудодейна гъба“, се смятало, че е в състояние да осъществи връзка със Сатаната. Същото подозрение падало върху семената на олиухи и върху един друг вид гъба, наречена „пейоте“. А едно растение на име „пате“ било употребявано от шаманите, за да обслужват лъжовните оракули на ада.

Ето защо Инквизицията решила да предаде на огън полетата, засети със забранените растения, а от време на време и някой и друг шаман. Но полетата били прекалено големи, а шаманите прекалено многобройни.

— Възникваха опасения за ненакърнимостта на християнската доктрина! — проплака Робледа, развявайки листенцето от мамакока под носа ми, сякаш искаше да ме постави нащрек срещу посегателствата на нечестивия.

Заради тези прокълнати растения, продължи той своя разказ, дори покръстените и приели истинната вяра диваци поругавали свещеното име на църковните отци. Някои от тях твърдели, че свети Вартоломей бил отишъл в Америка само и само, за да открие растенията, дарени с чудодейни свойства, и че свети Тома Аквински бил проповядвал даже в Бразилия, и че там намерил дървета, чиито листа били смъртоносна отрова, но той ги изпекъл на огън и ги преобразувал в чудодейно лекарство. Местните, въведени в лоното на нашата вяра, използвали после някакви силни упойващи средства по време на молитва — нещо, разбира се, забранено от нашата църква.