Рита Моналди - Печатът

— Някои започнаха дори да проповядват по нови евангелия — каза Робледа с треперещ глас, като ми върна погнусен листенцето, сякаш бе заразено от чума. — В тези богохулни евангелия — продължи той, след като се прекръсти — се казваше, че на Исус Христос, когато пораснал, се наложило да бяга, тъй като дяволите го били обсадили, за да му изтръгнат душата. Мария, като се върнала вкъщи и не заварила там сина си, яхнала едно магаренце и тръгнала да го търси. Съвсем скоро обаче загубила пътя, навлязла в една гора и, поради глада и отчаянието, се почувствала много зле. Исус я видял в това състояние и й се притекъл на помощ: благословил един храст мамакока, който се намирал недалеч. Магаренцето било привлечено от храста и повече не пожелало да се отдели от него; така Мария разбрала, че храстът бил благословен за нея. Сдъвкала няколко листа и, като по чудо, не сетила повече нито глад, нито умора. Продължила пътя си и стигнала до едно село, където няколко жени й предложили храна. Мария отговорила, че не е гладна, и показала благословеното клонче мамакока. Подала го на жените, като казала: „Посейте го, то ще прокара корен и ще даде храст.“ Жените сторили това, което Мария им казала и след няколко дни израснало едно дръвче, отрупано с плодове. От плодовете излезли семената за отглеждането на мамакоката, на която оттогава жените са се посветили.

— Но това е чудовищно — възкликнах аз — да се богохулства така с Мадоната и Нашия Господ, Исус Христос, да се говори, че се били хранели с растенията на шаманите…

— Право казваш, чудовищно е — рече Робледа, докато бършеше потта от челото си — и това не е всичко.

Забранените растителни видове били толкова многобройни, че съвсем скоро колонизаторите (и дори йезуитите, каза Робледа примирено) вече нищо не разбирали. Кой можел да различи на пръв поглед олиухи от донанакал, пейоте от кокоба, пате от кола, йопо от мате, гуарана от мамакока?

— Мамакоката също ли се използвала за молитвата?

— Не, не — отговори той малко смутено, — служеше за съвсем друго.

Листата на този храст с невинен външен вид каза йезуитът, имали необикновеното свойство да пропъждат умората и глада и да карат хората да чувстват прилив на радост и сила. Освен това мамакоката, както бяха установили самите йезуити, облекчавала болката, възвръщала силата на уморените кости, сгрявала крайниците и лекувала раците, започнали да червясват. Освен това (това, било може би най-важно, каза Робледа) благодарение на мамакоката работници, носачи и роби, били в състояние да работят дълги часове, без да се уморяват.

Поради това, някои сред завоевателите решили да се възползват от този бич Божи, вместо да го изкоренят. Мамакоката позволявала на местните да устояват на неописуеми трудности, а йезуитските мисии в Индиите, отбеляза Робледа, имали постоянно нужда от работна ръка.

Ето защо употребата на растението била узаконена. На местните работници се заплащало с листата от растението, които за тях били по-скъпи от пари, от сребро, та даже и от злато. Духовенството получило разрешение да наложи десятък върху отглеждането на мамакока и множество заплати на свещеници и епископи били изплатени благодарение на продажбата на мамакока.

— Но нали това растение е оръжие на сатаната? — възразих смаян.

— Е, ами, хм, така де… — запъна се Робледа — положението беше доста сложно, а все пак трябваше да се направи някакъв избор. Отпускането на по-голяма свобода на местните в употребата на мамакока щеше да позволи да се изградят нови мисии, да бъдат те цивилизовани по-успешно, така де, и да се спечелят все повече души за каузата Христова.

Прехвърлих листенцето в дланта на ръката си. Потърках го и го поднесох до носа си, за да го помириша. Изглеждаше като най-обикновено растение.

— А това как може да е дошло в Рим? — попитах.

— Може би някой испански кораб го е докарал с товар в Португалия. Оттам може да е било изпратено към Генуа или Фландрия. Нищо повече не знам: разпознах растението, защото един мой събрат ми показа подобни, а впоследствие съм го виждал няколкократно нарисувано в писмата на мисионерите от Индиите. Може би този, който ти го е подарил, знае повече.

Вече се канех да си тръгна, когато ми дойде наум едно последно питане.

— Само един въпрос, отче. Как се консумира мамакоката?

— За Бога, момче, не възнамеряваш да опиташ, надявам се!

— Не, отче, питам от чисто любопитство.

— Обикновено диваците я дъвчат, след като намачкат листата с малко слюнка и пепел. Но казват, че може да се приема и по друг начин.