Рита Моналди - Печатът

Мисълта ми отказваше все още да се върне към тази заплетена история. Сега впрочем ми изпадаше сгоден случай да приключа с четенето на астрологическата газета, която корписантарите бяха отмъкнали от Стилоне Приазо — все още я пазех под дюшека.

Тази книжка със знамения изглежда бе предвидила с точност всички събития от миналите месеци. Сега обаче исках да узная какво ни готвеше бъдещето.

Така прочетох предвижданията за третата седмица на септември — дните, които все още предстояха.

Знаменията, които се извличат от звездите през тази седмица, ще бъдат дадени на първо място от Меркурий, като приемник на двете светила в собствените си домове, който за да се озове в третия дом, свързан със Слънцето, обещава пътешествия на князе, преминавания на чести вестоносци и разни кралски посланичества.

Юпитер и Венера, обединени, се опитват да изградят в триъгълника на огъня едно събрание на способни люде, за да уговарят някакво съглашение или мир от голямо значение.

Веднага вниманието ми се насочи към „пътешествията на князе и на чести вестоносци“ и върху „кралските посланичества“. Нямаше никакво съмнение: идеше реч за съобщенията, в които ставаше ясен изходът от битката при Виена, която в този момент бе достигнала до решителната си точка.

Всъщност съвсем скоро рояци от вестоносци на коне, може би водени от самите владетели или принцове, които бяха участвали в сражението, щяха да прекосят цяла Европа, за да донесат присъдата за три дни до Варшава, за пет до Венеция, за осем или девет до Рим и Париж, и още по-късно в Лондон и Мадрид.

А „събранието на способни люде, за да уговарят мир от голямо значение“, за което говореше астрологическата газета, не беше ли договорът за мир, който със сигурност щеше да бъде сключен между победители и победени?

Продължих с четенето на четвъртата и последна седмица от септември:

Много лоши новости за болните може да донесе тази четвърта седмица, тъй като слънцето управлява шести дом, и го е поверило на Сатурн. Поради това ще има карантини, кръвоизливи, отоци, воднянка, ишиаси, подагра и жлъчни кризи. Обаче Юпитер владее осми дом, и той ще върне скоро здравето на мнозина пациенти.

Значи щеше да има още заплахи за здравето: трески, неразположения в обмяната на веществата, излишъци на вода в стомаха, болежки в костите, краката и вътрешностите.

Всичките заплахи бяха тежки, но, според газетата, не и непреодолими. Лошото все още предстоеше:

Твърде зловещи биха могли да дойдат първите проявления на тази седмица, бидейки дадено, че ще бъдат изпратени от Марс като господар на Асцендента, който, ще се намира в осми дом и може да донесе смърт на човеци посредством отрови, желязо и от огън, или иначе речено, оръжия огнестрелни. Сатурн в шестия дом, владеещ над дванадесетия, обещава болести на някои благородници под ключ.

На последните думи дъхът ми се спря. Хвърлих газетата далеч от себе си и, със стиснати юмруци, отправих към небето отчаяна молитва. Може би никое друго четиво в моя живот нямаше да остави такава следа в духа ми, колкото тези няколко загадъчни реда.

Готвеха се „зловещи“ събития, като „смъртта на човеци посредством отрови, желязо и от огън, или иначе речено, с оръжия огнестрелни“. Смъртта бе предопределена за „благородници под ключ“: някои от наемателите на „Оръженосеца“ определено бяха благородници, а със сигурност всички бяхме „под ключ“ поради карантината!

Ако още веднъж ми беше потрябвало доказателство, че тази газета (дяволско дело!) предричаше истината, то сега го имах: тя говореше за нас, затворници „При оръженосеца“ заради чумата, и за смъртта на някои благородници измежду нас.

„Смърт насилствена, също чрез отрова“ — а нима Главният интендант не беше отровен?

Знаех, че не подобава на добър християнин да се предава на отчаянието, било то и в най-тежко нещастие. Ще излъжа обаче, ако кажа, че посрещнах с мъжко достойнство тези нечувани открития. Чувствах се изоставен, както никога досега, независимо от положението ми на сираче, оставен на произвола на някакви звезди, които кой знае от колко века, може би още от зората на своя път, бяха решили съдбата ми.

Сломен от ужаса и отчаянието, взех старата броеница, получена в дар от благочестивата жена, която ме бе отгледала, целунах я страстно и я прибрах в джоба си. Казах три пъти „Отче наш“ и съзнах, че в страха си от звездите бях подложил на съмнение Божественото провидение, което всеки добър християнин трябваше да приема за единствен свой повелител. Почувствах изгаряща необходимост да пречистя душата си и получа утехата на вярата — бе настъпил моментът да се изповядам пред Бога. И в странноприемницата, по волята на небето, имаше кой да ми помогне.