Рита Моналди - Печатът

Когато протоколите от разпитите преминавали допустимата граница, се появявали тези omissis 94 94 пропуски (лат.) — (Бел.прев.) , пожелани от папата: „Познавам мнозина, които разбират от астрология. Винченцо Ботели ми бе учител. Той ми рече, че мнозина в двореца разбирали от астрология, като кардиналите ***, *** и ***, и после ***, ***, *** и още *** и ***“

— Изобщо, кардинали колкото щеш — възкликна Стилоне. — Съдията, докато слушал разтреперан тези всеизвестни имена, съзнавал отлично, че този астрологически пазар се разигравал за сметка на същите тези облечени в пурпур господа, които рискували, ако слугите им изпуснеха някоя и друга думичка в повече, да се покрият с безчестие. И тогава всеки, който е хранил надежди да бъде избран един ден за папа, се прощава с амбициите си.

— И как свърши всичко? — попитах, нетърпелив да чуя какво общо има цялата тази история с отровата.

— О, за това имаше грижа… провидението — отговори Приазо с многозначително изражение. — На 7 ноември 1630 абат Моранди беше намерен мъртъв в килията си, легнал по гръб, със скромното расо и сандалите, които беше носил през целия си живот.

— Убит!

— Е, смъртта бе установена от един от неговите монаси, който не изрази съмнения: невидял „никакъв знак за злосторничество“ и мъртвият „се разпознава, че е умрял от естествена смърт, сиреч от треска и това аз добре го знам, понеже все съм бил негов помощник, докато беше в затвора“. Монахът казал освен това, че през изминалите дни абатът е бил болен.

Шест дни по-късно, лекарят на затвора „Тор ди Нона“ представил своя доклад — Моранди е починал след двадесетдневно боледуване. Първоначално е имал шестдневна треска, която се е влошила впоследствие и накрая се оказала смъртоносна. „Нито имам, нито ми се е представил повод да имам, подозрение за отрова“ удостоверява лекарят, подкрепен и от двама други колеги. Всички премълчават обаче, че два дни по-рано починал, след подобни симптоми, друг затворник, задържан заедно с Моранди, с когото си поделили някакъв сладкиш с неясен произход. Слуховете и подозренията за отравяне се носели, настоятелни и неукротими, в продължение на месеци.

Но каква полза от това? Отец Моранди бил мъртъв, понасяйки сам ужасната тежест на греховете на целия папски двор. С голямо облекчение, непредпазливо повдигнатото було, отново било спуснато възможно най-бързо.

Със собственоръчно написана папска наредба Урбан VIII заповядал на съдията да преустанови процеса, осигурявайки имунитет на преписваните, астролозите и монасите. Наредил също да не се предприемат евентуални бъдещи съдебни действия срещу тях.

Стилоне Приазо замълча и ме погледна. Беше се подсушил и се вмъкна в леглото, очаквайки в пълна тишина моята реакция на историята.

Следователно в случая на абат Моранди, както в този на синьор дьо Муре — разсъждавах аз, докато подреждах изчетканите дрехи на стола — отровата е била прикрита под лъжливите одежди на някаква болест.

— Но нима не са били виновни всички? — възразих аз, увлечен от тъжния разказ.

— Ако се позамислиш, преписвачите бяха преписвали, монасите бяха прикрили доказателствата, астролозите бяха спекулирали със смъртта на папата. А най-вече кардиналите бяха дали благословията си за всичко това. Така че би било несправедливо да не бъдат наказани. Но за целта трябваше да се стигне до присъда — забеляза Стилоне, — която би предизвикала шум. Именно това би било най-малко в полза на папата.

— Значи Урбан VIII не е починал през онази година?

— Не, съвсем не. Моранди беше сбъркал изцяло предсказанията си.

— А кога умря?

— През 1644 година.

— Но не беше ли именно тази датата, изчислена от отец Висконти, математикът?

— Разбира се — отговори Стилоне. — Стига само абатът на „Санта Праксида“ да се беше вслушал малко по-добре в своя приятел професора, щеше наистина да предскаже смъртта на Урбан VIII. Вместо това предрече своята.

— А какво се случи с астролозите след смъртта на Моранди? — попитах, потиснат от тъжната забележка.

— Ето го списъка на последиците: отричане за Галилей, изгнание за Арголи 95 95 Андреа Арголи (1568?-1657 г.) — италиански астролог, астроном и математик, баща на поета Джовани Арголи, който също се занимавал с астрология и математика. — (Бел.ред.) , бягство за Кампанела 96 96 Доминиканецът Томазо Кампанела (1568–1659 г.) е бил обвиняван, освен в ерес, и в магьосничество. Съвременните оценки на живота и личността му са много противоречиви. Занимавал се е с астрология, медицина и математика. Писал е философски и астрологически трактати, но поради политическия си характер утопичното му произведение „Градът на слънцето“ е най-добре известно. — (Бел.ред.) , клада за Чентини 97 97 Джачиншо Чентини — племенник на кардинал д’Асколи, чул предсказанието на някакъв шарлатанин, че чичо му ще наследи властващия папа Урбан VIII. Неблагоразумният млад човек се опитал да ускори смъртта на папата с помощта на всевъзможни окултни церемонии. Опитите му били разкрити и Чентини бил екзекутиран на 22 април 1634 г. — (Бел.ред.) . Всичко това само в разстояние на няколко години.