Рита Моналди - Печатът

И станало така, че слуховете стигнали до ушите на самия понтифекс. Той не бил особено доволен да разбере, при това по такъв начин, че наближавал последният му земен час. На 13 юли папа Урбан VIII наредил да се заведе процес срещу абат Моранди и неговите съучастници. Два дни по-късно Моранди бил хвърлен в затвора „Тор ди Нона“, а библиотеката и жилището му — претърсени и запечатани.

— И тук идва изненадата: наистина, намерили различни астрологически трактати, но никаква следа от вестници или астрологични предсказания, единствените неща, които можели да докажат желание да се престъпи закона или даже да се извърши някакво злодеяние. Абат Моранди и събратята му се оказали предпазливи. Срамът бил голям. Папата щял да се злепостави пред цяла Европа — изсмя се Стилоне Приазо.

— И после? — насърчих го в нетърпението си да чуя продължението, с надеждата да доловя най-сетне нещо интересно за моите търсения.

— Тогава се намесил адвокатът на абата. Кой може да успее да предаде и да съсипе дори най-предвидливия, подготвения и зоркия сред хората? Собственият му адвокат. Помни това, момче — така е било винаги и така ще бъде.

Дълбокоуважаемият адвокат Теодоро Амайден — продължи Стилоне Приазо не без ирония — от дълго време правен съветник на манастира „Света Праксида“, се притекъл на помощ на папата. Няколко дни след ареста на Моранди, Амайден се отправил към книжарница „Ла Луна“ на площад „Паскуино“ и с най-невинното изражение на света, уж без да иска, се изтървал в присъствието на доста хора, че при претърсването не било намерено нищо, само защото монасите били проникнали навреме в кабинета през един таен проход, в който се влизало, като се извадели гвоздеите от един дървен капак (който адвокатът описал в подробности); били изнесли всичките писания, които можели да злепоставят абата, и изгорили някои, а други скрили. Това обстоятелство, добавил адвокатът, му било разкрито от един прислужник на Моранди. След като оставил събеседниците си поразени от тези разкрития и най-вече от непредпазливото им обсъждане, Амайден спокойно си отишъл вкъщи.

Новината, разбира се, достигнала веднага до съдията, който наредил да бъдат арестувани всичките дванайсет монаси от „Света Праксида“ и повикал Амайден.

— Тази адвокатска змия — изсъска Стилоне с отвращение — имал дяволската наглост да потвърди на разпита, че е оповестил публично тайната за дървения капак: — Два дни след арестуването на абат Моранди, Алесандро, слуга при гореспоменатия абат, ми рече, че отците разчистили кабинета и, вземайки писанията, ги изгорили. Рече ми още с изражение радостно, че съдът не ще да намери никакво доказателство срещу абата, защото нямало вече нищо, че били всичките писания предадени на огън — каза Стилоне, говорейки носово, за да имитира произношението на адвоката-предател.

Това било краят. Скоро след това всички монаси признали и накрая самият Моранди потвърдил, че е работил върху хороскопа на папата и че е упражнявал вестникарския занаят. Притиснат от въпросите на съдията, издал даже имената на колеги и приятели, които на свой ред вкарали други в капана.

— И така приключил процесът — казах аз.

— Точно обратното — отвърна Стилоне, — именно тук нещата започнали да се усложняват.

При обвиненията в съучастие рискували да излязат на бял свят много неудобни имена: преди всичко кардинали, наред с техните лични секретари и сътрудници, които, като разбрали предсказанието за близката смърт на Урбан VIII, се били допитали до звездите за потвърждения относно възможността си да се доберат до папската тиара. Още при първия разпит, Моранди подхвърлил на своите обвинители едно-две високопоставени имена: една книжка със сатири, която бил получил от секретаря на Консисторията 93 93 Заседание на кардиналите под председателството на папата. — (Бел.ред.) и трябвало да е преминала и през ръцете на иконома на Свещения ватикански дворец; а една реч под формата на писмо, описваща предначертания от звездите живот на папата, бил дал на библиотекаря на негово високопреосвещенство кардинал де Медичи. Тази реч я бил преписал от отец Рафаело Висконти и била прочетена също така от кардинала племенник Антонио Барберини…

Папата веднага разбрал какво се очертавало на хоризонта: скандал, който щял да опозори цялата Консистория, а на първо място собствената му фамилия. Ето защо Урбан VIII веднага взел мерки, като наредил имената на понтифекси, кардинали, прелати и дори на някои светски лица да бъдат пропускани в протоколите и обозначавани с цифра отстрани, или просто оставяни като бели петна в текста. Лично негово щяло да бъде решението дали те да бъдат написани или не.