Рита Моналди - Печатът

— И как свърши всичко?

— По начин, доста различен от очакванията на Кампанела. Той прекара дълги години в затвора заради твърденията си. Именно Урбан VIII облекчи затворничеството му, за да си послужи с неговите астрологически умения. Всъщност по онова време вече се разпространяваха предсказанията на абат Моранди за наближаващата му смърт и папата се страхуваше.

— Значи Урбан VIII също е вярвал в астрологията, на която толкова се е противопоставял!

— Но разбира се! Вече ти казах, че всички, ама наистина всички, във всяка епоха са отдавали дължимото на мадам Астрология — изсмя се пак Стилоне Приазо. — Дори Галилей, когато е имал нужда от пари, е падал дотам да изчисли някой и друг хороскоп.

Папа Барберини, подхвана той отново, когато предсказанието за смъртта му започнало да се предава от уста на уста, паднал в плен на най-ужасяващи страхове. Докато публично показвал пренебрежение към предсказанията на абат Моранди, той повикал тайно Кампанела, молейки го разтреперан да предотврати заплахата. Доминиканецът се представил, както могъл: препоръчал разпръскването на ароматни есенции и парфюми срещу зловредните изпарения, карал паната да носи бели дрехи, които трябвало да предотвратят въздействието на затъмненията, палел факли, които символизирали седемте планети и така нататък.

— В началото късметът сякаш беше на страната на Кампанела. Опасността бе избегната и, след смъртта на Моранди, доминиканецът най-накрая щеше да се радва на папската признателност. Обаче неговата лоша звезда му нанесе нов удар: някой го предаде и така, поне в това, Кампанела стана равен на Иисус Христос. Без знанието му във Франция, на доверения му печатар, бе изпратен един негов таен ръкопис — De Fato Siderali vitando. Предателите бяха двама доминиканци, пламнали от завист поради слуховете, според които техният събрат бил стигнал до длъжността на съветник на Светата инквизиция. Френският печатар паднал в капана — повярвал, че Кампанела (който през последните години бе прекарал повече време в затвора, отколкото на свобода) не е успял да приложи към краткия трактат някакво придружително писмо. De Fato Siderali Vitando беше публикуван.

— Но този „De Fato Siderali Vitando“ не е ли книгата, която обяснява как да се избягват зловредните въздействия на звездите?

— Именно, и за Кампанела това беше поредната катастрофа. В книгата бяха подробно описани отклоняващите практики, на които Кампанела беше подложил папата. Церемонии, за които от доста време се носеха слухове из Рим и за които никой не разполагаше с доказателства, но които, според мнозина, бяха прикритие за демонични ритуали. De Fato изглежда бе изфабрикуван с единствената цел да подрони престижа на Светия Престол. За да успокои скандала и папския гняв, Кампанела трябваше с невероятна бързина да подготви друга книжка, в която се опитваше да покаже, че подобни ритуали не бяха нито израз на суеверие, нито дело на Сатаната, а се обяснявали според критериите на натуралистката философия и опита на сетивата. Накрая обаче се наложи доминиканецът да избяга във Франция, където намери подслон от преследванията и можеше да преподава в Сорбоната. Дори кралицата го помоли да изчисли хороскопа на току-що родения дофин.

— Тоест на Луи XIV?

— Точно така. За щастие Кампанела не сбърка последното важно предсказание в своя живот. Каза, че бъдещият крал ще управлява дълго, с твърдост и с успех. Така и стана. Но сега е по-добре да престана. Слава на Бога, малко ми се приспа.

Зазоряваше се. Приех с безмълвно облекчение края на разговора. Отново се укорих, задето самият аз го бях подбудил в началото. А в действителност не само че не бях разкрил абсолютно нищичко относно отравянето на дьо Муре или относно кражбата на перличките ми, но в края на това дълго събеседване мислите ми бяха още по-объркани от преди.

Питах се дали желанието ми да вляза в редиците на вестникарите не предвещаваше прекалено много опасности: прекомерната близост с лица, подобни на абат Моранди, който поверяваше предсказанията си на вестници и брошури, излагаше човек на риска да бъде сбъркан за астролог или, още по-лошо, за черен магьосник или еретик.

В същото време гърдите ми се изпълниха с напълно оправдан гняв: справедливо ли беше да се наказва човек, както се бе случило с абата от „Света Праксида“, за грях, който явно се опрощаваше на кардиналите и на папите? Ако астрологията беше само едно невинно занимание, обикновени фантазии, плод на бездействието, защо бе тогава това ожесточение срещу Моранди и Кампанела? Ако пък беше грях, достоен за тежко наказание, как бе възможно толкова много хора от папския двор да са се занимавали с това?