Рита Моналди - Печатът

Бях обезнадежден. Всичко ми изглеждаше изключително сложно. Бях се заел сам с търсене на някакво предзнаменование за настоящата година, а освен това, нямах и много време. Най-накрая открих едно обещаващо заглавие „Лунни месеци и комбинации и други аспекти на планетите за годината 1683“. Бях попаднал най-сетне на подробни предвиждания, разделени по сезони и месеци, които се отнасяха за цялата година. Прелистих страниците, докато най-накрая не намерих четирите седмици на септември:

Сатурн владее осмия дом, което застрашава много старческата възраст с опасности за живота.

Това ме притесни. Предсказанието се отнасяше за първата седмица на месеца, но беше сигурно, че само няколко дни след това старият Муре бе починал при загадъчни обстоятелства. Прелистих набързо в търсене на втората седмица, при положение, че Муре бе умрял на 11-ти, и съвсем скоро погледът ми се спря на следното:

Относно болестите, Юпитер владее шестия дом, който ще опита да дари здраве на мнозина боледуващи; но Марс в огнен знак, противоположен на Луната показва желание да покоси мнозина със зловредни трески и отровни болести, тъй като относно подобно разположение бе написано Lunam opposite Martis morbos venenatos inducit, sicut in signis igneis, terminaturque cito & raro ad vitam 103 103 че Луната в противостоене на Марс довежда отровни болести, тъй като в огнен знак, (човек) се свършва бързо и рядко (се връща) към живота, (лат.) — (Бел.прев.) . Сатурн владее осмия дом, което застрашава много старческата възраст с опасности за живота.

Не само бе предсказал, че старците отново бяха застрашени от Сатурн, познавайки с точност смъртта на синьор дьо Муре, но бе предвидил също така мъката, която моят господар и Бедфорд щяха да понесат поради „зловредни трески и отровни болести“. Без да се брои, че намекът за отровата засягаше възрастния французин повече от всеки друг.

Върнах се няколко реда по-назад и започнах да чета от първата седмица с намерението да не се отделям от четенето, дори и когато Кристофано дойдеше да почука отново.

Мъките, които ще се заредят под разположението на звездите през тази седмица, ще бъдат нам изпратени от Юпитер, владетеля на царския дом, който, за да се намери в четвърти дом със Слънцето и Меркурий, се опитва да извади на бял свят едно тайно съкровище: същият Меркурий, облагодетелстван от Юпитер в земен знак, означава отприщване на подземни огньове, и трусове със страх и уплах за човешкия род; ето за туй така бе написано: Ео item in terrae cardine & in signo terreo fortunatis ab eodem cadentibus dum Mercurius investigat eumdem, terraemotus nunciat, ignes de terra producit, terrores & turbationes exauget, minerias & terrae sulphura corrumpit 104 104 затова в тази точка на земята и в земния знак с благоприятните предвещания, които произлизат от него, докато Меркурий го напада, предвещава земетресения, произвежда от земята огън, увеличава силно страховете и смущенията, разваля минералите и сярата на земята, (лат.) — (Бел.прев.) . Сатурн в трети дом, господар на седми, обещава смъртност голяма посредством сражения, и нападения на градове, а за да бъде в квадрат на Марс, предсказва капитулация на голям град, и това според Али и Леополд Австриеца.

Макар и с известни усилия (включително и поради високопарните препратки към големи имена от астрологическата наука), успях да разбера. И отново ме полазиха тръпки. В действителност, в предсказанието за откриването на едно тайно съкровище и за отприщването на подземните огньове и земетресенията с ужас и страх за човешкия род, разпознах без сянка на съмнение най-скорошните събития, разиграли се „При оръженосеца“.

Какво беше „тайното съкровище“, което щеше да излезе на бял свят през първите дни на месеца, ако не загадъчните писма, скрити в кабинета на Колбер и отмъкнати от Ато малко преди смъртта на министъра, настъпила именно на 6-ти септември? Всичко изглеждаше от ясно по-ясно и ужасяващо в своята неоспоримост. Освен това датата на кончината на Колбер, който със сигурност не беше умрял млад, съвпадаше със заплахите за живота на старите, за които говореше вестника.

„Земетресенията и подземните огньове“ също ми бяха добре познати. Не можех да не мисля за грохота, който в началото на месеца чухме да идва от килера. Ужасният тътен ни бе накарал да се уплашим от настъпването на някое земетресение, докато за късмет беше оставил след себе си само една пукнатина в стената на стълбите на първия етаж. Но едва се разминахме с това Пелегрино да не получи удар.

А какво да кажа за „голямата смъртност посредством сражения и нападенията на градове“, както бяха предвидили „Али и Леополд Австриеца“? Кой не би разпознал в това битката срещу Турчина и обсадата на Виена? Самите имена на двамата големи астролози смущаващо извикваха в мисълта австрийския император Леополд и следовниците на Мохамед. Обхвана ме ужас, не посмях да продължа да чета по-нататък и веднага се върнах на предишните страници. Спрях се на месец юли, където, както и очаквах, се предвиждаше османското настъпление и началото на обсадата: