Рита Моналди - Печатът

— Membrum ferro ne percutito, cum Luna signum tenuerit, quod membro illi dominatur — изрецитира. — Значи всеки хирург да избягва да реже дадения крайник, дето отговаря на зодиакалния знак, в който се намира Луната в съответния ден, особено ако е засегната от Сатурн и Марс, които са планети зловредни за здравето. Пример: ако хороскопът на болния предвижда злощастен край за някоя негова болест, лекарят може да се опита с право да го спаси, като го лекува в дните, които звездите посочват като най-благоприятни.

— Значи на всяко съзвездие на зодиака отговаря една определена част на тялото?

— Разбира се. Когато Луната се намира в Овен, а Марс и Сатурн са й противоположни, трябва да се пропускат операциите, предвидени за главата, лицето и очите; в Телец — на врата, тила и гърлото; в Близнаци — на раменете, ръцете и китките; в Рак — на гърдите, дробовете и стомаха; в Лъв — на сърцето, на гърба, на черния дроб; в Дева — корема; във Везни — пищялите, кръста, пъпа и червата; в Скорпион — пикочния мехур, срамната кост, кръстната кост, гениталиите и задника; в Стрелец — бедрата; в Козирог — колената; във Водолей — краката; в Риби, ако не греша, стъпалата и петите.

Добави после, че най-подходящото време за едно добро пречистване е, когато луната се намира в Скорпион или Риби. А пък трябвало да се избягва вземането на лекарства, когато луната се намира в човекообразните знаци, свързани с някоя планета, движеща се противоположно на слънцето, защото тогава пациентът рискува да повърне лекарството и да понесе други вредни промени.

— „Луна във знаците човеколични, за болни значи случки непривични“, както ни учи преславният Хермес 107 107 Хермес Трисмегистос (тройно велик) — древногръцки еквивалент на египетския бог Тот, комуто се приписват апокрифни откровения на окултни, теологически и философски теми. — (Бел.ред.) . И това важеше особено за тази година, която през пролетта и зимата имаше четири планети в противоположно движение, три от които в знаците с човешки образ.

— Но тогава нашият живот се свежда до борбата между планетите.

— Не, даже напротив, това показва, че с помощта на звездите, както впрочем и с всичко останало от делото на Твореца, човекът може да съгради собственото си щастие или собственото си падение. Негова задача е да приложи добре интуицията, интелекта и мъдростта, които Бог му е дарил.

Обясни ми, че според неговия лекарски опит, влиянията на планетите показвали своето рода тенденция, предразположения, склонности, но никога, никога някакъв задължителен път.

Тълкуванието на Кристофано не отричаше въздействието на звездите, но потвърждаваше отново свободната воля на човека и най-вече превъзходството на Божествената воля. Полека-лека се почувствах малко по-спокоен.

Междувременно бях привършил със задачите си. За обяд бях приготвил една хлебна супа с оризово брашно, парченца от пушена есетра, лимонов сок, посипана накрая обилно с канела. Но до вечерята оставаха няколко часа, затова Кристофано ме остави свободен. Все пак не забрави да ми връчи шишенце със своя „магниликоре“ с наставлението да пия само по една капка и да наръсвам с него гърдите си преди лягане, така че да вдишвам здравословните изпарения и да се радвам на добър сън.

— Не забравяй, че е много подходящ също и за лекуването на всякакъв тип наранявания. Не помага обаче на мъките от френската болест — болните от нея, поели „магниликоре“, получават изключително остри спазми.

Качвах се нагоре по стълбите, когато на първия етаж чух отглас от звуците, които излизаха изпод пръстите на Девизе — той отново изпълняваше рондото, което толкова ме завладяваше и което изглежда така чудодейно усмиряваше духовете.

Когато стигах до втория етаж, чух някой да шепне името ми. Показах се в коридора и в дъното, през притворената врата забелязах червените чорапи на абат Мелани.

— Имам нужда от твоя сироп. Миналия път ми се отрази много добре — каза той полугласно, опасявайки се, че Кристофано е наблизо, докато ме подканваше с нервни жестове да вляза в стаята му, където се оказа, че не трябва да му давам никакъв сироп, а ме очакват важни новости.

Преди да затвори вратата зад гърба ми, абатът наостри за последен път уши, разнежен от далечния отглас на рондото.

— Ах, силата на музиката — прошепна той запленен. След това се насочи с пъргава крачка към писалището:

— Сега да се върнем към нашите работи, момче. Виждаш ли? В тези няколко листа е вложен повече труд, отколкото някога би могъл да си представиш.