Рита Моналди - Печатът

— Но когато вие го срещнахте, беше… как да кажа… — намесих се в този момент от разказа.

— Кажи си го направо — беше вдетинен — кимна Ато.

Наистина, в последните си дни големият гений грохнал от старост. Неговият дух, обясни Ато, се изпарил и съвсем скоро тялото му щяло да го последва — отец Кирхер починал една година по-късно.

— Лудостта е еднаква за всички, за краля и за селянина — обобщи абат Мелани, като добави, че в последвалите дни направил едно-две посещения на добре осведомени познати и получил потвърждение за жалкото му състояние, независимо че йезуитите се опитвали да го прикрият някак си.

— Но стигам до същината на въпроса — отряза изкъсо абатът. — Ако имаш добра памет, ще си спомниш, че в кабинета на Колбер намерих преди всичко кореспонденция от Рим, адресирана в началото до Главния интендант Фуке, написана в проза, която сякаш бе дело на ръката на духовно лице. В нея се говореше за поверителни сведения, за жалост неуточнени.

— Спомням си, разбира се.

— Е, добре, тези писма бяха от Кирхер.

— Как можете да бъдете толкова сигурен?

— Имаш право да се съмняваш — предстои да ти обясня просветлението, което ми дойде днес, още съм развълнуван. А вълнението е роб на хаоса, докато ние имаме нужда да подредим фактите. Както може би ще си спомниш, разглеждайки писмата, бях забелязал, че едно от тях започваше с mumiarum domino, нещо, което тогава не разбрах.

— Вярно е.

— Mumiarum domino означава „до господаря на мумиите“ и със сигурност се отнася до Фуке.

— Какво са мумиите?

— Това са останки на древните египтяни, намиращи се в саркофазите, предпазени от разложението посредством превръзки и загадъчна обработка.

— Така или иначе не разбирам — защо Фуке трябва да е „господарят на мумиите“?

Абатът взе една книга и ми я подаде. Беше сбирка от стихотворения на господин дьо Ла Фонтен — този, който в своите стихове беше възхвалил певческото майсторство на Ато Мелани. Отвори на една страница, която беше отбелязал и на която беше подчертал някои редове:

— Това стихотворение е посветено на Фуке. Разбра ли?

— Не много — отвърнах, раздразнен от многословната и неразбираема поема.

— А при това е съвсем просто. Сефрим и Киопес са две египетски мумии, които Главният интендант Фуке бе закупил. Ла Фонтен, който беше голям негов почитател, говори за тях в това духовито стихотворенийце. Сега те питам — кой тук, в Рим, се е интересувал от древния Египет?

— Това го знам — Кирхер.

— Правилно. Всъщност Кирхер е изучавал точно мумиите на Фуке, отивайки в Марсилия, където те току-що бяха пристигнали с кораб. И после беше поместил резултатите от своите изследвания в трактата, озаглавен Oedipus Aegiptiaciis 111 111 Египетският Едип (лат.) — (Бел.прев.) .

— Значи Кирхер и Фуке са се познавали.

— Със сигурност. Спомням си, че в трактата даже се бях възхитил на красивата рисунка на двата саркофага, която Кирхер беше накарал един свой събрат йезуит да направи. Следователно авторът на писмата и Кирхер са едно и също лице. Но едва днес свързах всички детайли и разбрах.

— И аз започвам да разбирам. В едно от писмата Фуке е назован dominus mumiarum, тоест „господар на мумиите“, защото е закупил двата саркофага, споменати от Кирхер.

— Браво, сам стигна до най-важното.

Положението наистина беше доста сложно и объркано. Накратко казано, абат Мелани беше разбрал, че Кирхер се е намирал във връзка с Главния интендант Фуке заради мумиите, които последният бе закупил в Марсилия и впоследствие отнесъл със себе си в Париж. Може би, срещайки се лично с него, или пък по други пътища, Кирхер беше споделил с Фуке някаква тайна. За нея обаче в кореспонденцията между двамата, която Ато Мелани бе откраднал от дома на Колбер, нямаше никакво обяснение, а само намеци.

— Значи сте дошли в Рим не само, за да проучите слуховете за появата на Фуке, но и за да разберете каква е била тайната, която се споменава в онези писма.