Рита Моналди - Печатът

Момичето, преодолявайки смущението, типично за простите хорица, обяснило, че старецът често се приближавал до непознати и им досаждал със своите излияния.

— Немец е. Написал е много книги и сега, когато вече не е на себе си, повтаря непрекъснато заглавията. Неговите събратя се срамуват от него, много често бърка живите с мъртвите. Позволяват му да излиза рядко. Но не винаги е в това състояние — аз и сестра ми обикновено го придружаваме в разходките, и понякога го заварваме напълно на себе си. Даже пише писма, които ни връчва, за да ги изпратим.

Абат Мелани, в началото раздразнен от натрапчивостта на стареца, най-накрая се трогнал от тази тъжна история.

— Как се казва?

— Добре познат е в Рим — отец Атанасиус Кирхер.

Изненадата ме разтърси от глава до пети.

— Кирхер? Но не беше ли той ученият йезуит, който твърдял, че е открил тайната на чумата? — извиках превъзбудено, спомняйки си, че именно за Кирхер бяха спорили ожесточено наемателите на странноприемницата в началото на нашето затворничество.

— Точно така — потвърди Ато. — Но може би е дошъл моментът да узнаеш кой беше в действителност Кирхер. Иначе няма да можеш да схванеш останалото.

И тъй, най-сетне Ато Мелани ми помогна да разбера колко бляскава е била едно време звездата на Кирхер и на неговите неизчерпаеми познания и защо толкова много години подред всяка негова дума се записвала като съкровището на най-мъдрия измежду оракулите.

Отец Атансиус Кирхер дошъл в Рим по покана на папа Урбан VIII Барберини, който чул в университетите на Вюрцбург, Виена и Авиньон да се говорят най-невероятни неща за неговата начетеност. Владеел двадесет и четири езика, повечето от които научени по време на дълги пребивавания на Изток, а в Рим донесъл със себе си огромно количество арабски и халдейски ръкописи, заедно с обширна сбирка от йероглифни писания. Освен това познавал в дълбочина теологията, метафизиката, физиката, логиката, медицината, математиката, етиката, аскетиката, правото, политиката, тълкуванието на писанията, изкуството на дебата, моралната теология, реториката и изкуството на комбинациите. Няма нищо по-хубаво от познаването на Цялото, казвал обикновено той, и в действителност с огромно смирение и ad maiorem Dei gloriam 109 109 за по-голяма слава на Бога (лат.) — девиз на ордена на йезуитите — (Бел.прев.) разкрил тайните на гномиката, на полиграфията, на магнетизма, на аритмологията, на музургията и на фонургията, а благодарение на тайните на Символа и на Аналогията осветил мъглявите енигми на Кабалата и на Херметизма, свеждайки ги до Универсалната мярка на първичната мъдрост.

Освен това извършвал изключителни опити с механизми и други забележителни устройства, негови изобретения, събрани в основания от него музей в Collegium Romanum , йезуитския колеж в Рим, между които: часовник, задействан от растителен корен, който следял пътя на слънцето; машина, която превръщала светлината на свещ в чудновати форми на хора и животни; и накрая безброй катоптрични машини, парастатични кошове, мезоптични платна и сциатерични таблици.

Изключително образованият йезуит с право се славел, че е открил универсален език, чрез който можело да се общува с всеки човек по целия свят, така ясен и съвършен, че епископът на Виджевано му бе писал въодушевено, уверявайки го, че го е научил само за един час.

Почитаемият професор от Колегиум Романум беше разкрил също така истинската форма на Ноевия ковчег, установявайки колко и какви животни е съдържал, по какъв начин се разполагали във вътрешността му клетките, рафтовете, хранилките и коритата и даже къде се намирали вратите и прозорците. Освен това, бе доказал geometrice et mathematice 110 110 геометрически и математически — (Бел.прев.) , че ако Вавилонската кула е била построена, то тя трябва да е била толкова тежка, че да наклони на една страна цялото земно кълбо.

Но преди всичко Кирхер бил изключителен познавач и учен на езици древни и непознати, върху които бе публикувал множество трудове, където изяснявал вековни загадки, между които произходът на религиите на древните, и за първи път правел достояние на останалите хора китайския, японския, коптския и египетския език. Бил дешифрирал йероглифите на Александрийския обелиск, който сега украсява фонтана, издигнат на площад „Навона“ от кавалер Бернини, който го възстановил, следвайки именно указанията на Кирхер. Историята на обелиска беше може би най-необикновената, която се разказваше във връзка с Кирхер. Когато огромното каменно произведение било открито в руините на Колизея, йезуитът бил незабавно повикан на мястото на разкопките. Макар че били видими само три от четирите страни на обелиска, беше предвидил какви символи щяха да се появят върху все още заровената част. И предвиждането се оказало точно и в най-дребните си детайли.