Рита Моналди - Печатът

След като оставих на абата и на себе си още няколко минути, за да успокоим духовете си, се опитах да сменя темата:

— Знам, че няма да се съгласите, но може би е дошъл моментът да разпитаме Помпео Дулчибени или Девизе.

— Дори не си го и помисляй — отвърна той рязко, изоставяйки бързо всяка следа от предишното отчаяние. — Ако тези двамата крият нещо, всеки опит да ги разпитаме ще ги постави нащрек.

Той стана, за да избърше лицето си. После зарови ръце в документите и ми подаде един лист.

— Има други неща, за които трябва да мислим сега: трябва да преговорим всички сведения, събрани до момента. Спомни си, че когато влязохме в нелегалната печатница на Комарек, подът беше покрит с листа. Слава Богу, сколасах да грабна един-два. Кажи ми дали ти напомня на нещо.

Вид Текст Парагон Курсив

На еврейски Йешуа

Глава първа

След смъртта на Моисея, раб Господен, Господ каза на Навиновия Иисуса, служител Моисеев:

Мойсей, Моят раб, умря; затова стани, мини през този Йордан, ти и целият този народ в земята, която Аз давам тям, на синовете Израилеви.

Всяко място, на което стъпят стъпалата на вашите нозе, ви давам, както казах на Моисея: от пустинята и от тоя Ливан до голямата река, река Ефрат, цялата земя Хетейска и до голямото море към залез-слънце ще бъдат вашите предели.

Никой не ще устои пред тебе през всички дни на твоя живот; както бях с Моисея, тъй ще бъда и с тебе: няма да отстъпя от тебе и няма да те оставя.

Бъди твърд и храбър, защото ти ще предадеш на тоя народ за владение земята, за която се клех на отците им да им я дам…

— Изглежда като началото на някой друг откъс от Библията.

— И после?

Обърнах го от другата страна:

— Отпечатано е също само от едната страна!

— Правилно. Следователно въпросът е: да не би в Рим да е излязла модата Библиите да се печатат само от едната страна? Не ми се вярва обаче — ще трябва двойно повече количество хартия. А и книгите щяха да са двойно по-тежки и може би двойно по-скъпи.

— Тогава?

— Тогава тези страници не са част от книга.

— И какво са в такъв случай?

— Проява на майсторство, тъй да се каже.

— Искате да кажете типографска проба?

— Не само: но и пример за онова, което печатарят е в състояние да предложи на клиента. Какво е разказал Стилоне Приазо на корписантарите? Комарек има нужда от пари и, освен скромното си място на работник в печатницата на Конгрегацията за разпространение на вярата, изпълнява и по някоя незаконна поръчка. Но в същото време ще се опитва да намери редовни клиенти, тъй да се каже. Сигурно е поискал разрешение да работи самостоятелно като печатар. Трябва да е изготвил мостри, за да покаже на бъдещите си възложители качеството на своя труд. А за да покажеш мостра на даден шрифт, е достатъчна една страница.

— Мисля, че имате право.

— И аз така мисля. И ще ти го докажа: какво пише на първия ред на нашата нова страница? „Вид Текст Парагон Курсив“. Не съм специалист, но смятам, че „парагон“ е името на шрифта, употребен в този текст. В другата страница, на същото място, чета „нда“. Най-вероятно е било показано името на някой вид шрифт „ротонда“.

— Всичко това означава ли, че трябва отново да насочим подозренията си към Стилоне Приазо? — попитах възбудено.

— Може би да, може би не. Но е сигурно, че за да намерим нашия крадец, трябва да търсим някой от възложителите на Комарек. А Стилоне Приазо е именно такъв. Освен това крадецът на твоите перлички вероятно не се къпе в злато, също както нашия вестникар. Който освен това е от Неапол, същия град, от който старият Фуке беше потеглил за „Оръженосеца“. Странно, нали? Но…

— Но?

— Всичко е повече от ясно. Човекът, който е отровил бедния ми приятел, е хитър и обигран, и със сигурност се е погрижил да не събужда подозрения, да остане незабелязан. Отговаря ли на това описание едно вечно неспокойно създание като Стилоне Приазо? Не ти ли се струва абсурдно, ако той е убиецът, да се разхожда насам-натам с астрологически вестник под мишница? Да се представя за астролог определено не е добро прикритие за един убиец. Още по-малко пък да си играе на крадец и да ти отмъква перличките.

Да. А Стилоне наистина бе астролог. Разказах на Ато с каква осведоменост и тъга неаполитанецът ми беше разказал историята на абат Моранди.

Докато излизах от стаята, реших да задам на Ато въпроса, който ме измъчва от доста време.

— Синьор Ато, вярвате ли, че има някаква връзка между загадъчния крадец и смъртта на Главния интендант Фуке или не?