Рита Моналди - Печатът

За мен бе доста трудно да изпитам лично достойнствата на науката за планетите и съзвездията. За да се разбере разположението на звездите в деня на раждането ми, трябваше да бъде известно именно това, което на мен, подхвърленото дете, никога не можеше да бъде дадено — денят и часът на раждането.

След като оставих Стилоне Приазо, се върнах изтощен в стаята си. Не зная откъде тогава ми дойдоха сили да попълня дневника си, но успях. Огледах вече изписаните страници. Обобщих отчаяно резултатите от скромните разследвания, които бях провел сред наемателите на „Оръженосеца“ — какво бях открил? Практически нищо. Всеки сгоден случай се беше оказал фалшива тревога. Бях научил факти и обстоятелства, които нямаха почти никаква връзка с тъжната кончина на синьор дьо Муре и които даже често ме хвърляха в още по-голямо душевно объркване.

Но какво знаех в крайна сметка за Муре, запитах се, докато от пусках бавно глава върху ръката си, седнал все още на писалището. Покрити от наметалото на съня, мислите се рееха надалеч, но не се оставяха да бъдат пропъдени.

Муре бе французин, стар и болен, и зрението му беше вече доста слабо. На години трябва да беше между шейсет и седемдесет. Беше придружаван от младия музикант-французин Девизе и от Помпео Дулчибени. Изглежда се радваше на доста високо обществено положение и на много добро финансово състояние в миналото. Това пък контрастираше подчертано с ужасно лошото му здраве — сякаш му се бе наложило да понесе дълготрайни страдания.

И после, защо един благородник като него е трябвало да отсяда „При оръженосеца“?

Знаех от Пелегрино, че кварталът Понте, където се намираше странноприемницата, вече от доста време не беше районът на скъпите странноприемници, който сега се разполагаше около площад „Ди Спаня“. Пребиваването „При оръженосеца“ беше може би по-удобно за човек, разполагащ със скромни средства. Или за някой, който иска да избегне близостта със високопоставени съседи, но защо?

Освен всичко останало дьо Муре никога не излизаше от странноприемницата, освен на свечеряване и то само за кратки разходки в околностите — със сигурност не по-далеч от площад „Навона“ или площад „Фиамета“…

Площад „Навона“, площад „Фиамета“ — слепоочията ми започнаха да пулсират мъчително и, след като с големи усилия се надигнах от стола, се строполих като труп на леглото си.

Когато се събудих на следващата сутрин в същата поза, вече беше ясен ден. Някой чукаше на вратата. Беше Кристофано, ядосан, задето в този час не се бях заел с нито едно от своите задължения.

Седнах на ръба на леглото с ужасно нежелание, след като бях спал прекалено малко. В панталоните си усетих газетата с хороскопи, който корписантарите бяха отмъкнали от Стилоне Приазо. Все още се намирах под въздействието на необикновените събития от току-що отминалата нощ: пътешествието из подземията, изпълнено с несигурност и изненади, преследването на Стилоне и най-накрая разказа на неаполитанеца за страховитите премеждия на абат Моранди и Кампанела, който изслушах в последните часове преди зазоряване. Толкова разнообразните впечатления за сетивата и за духа бяха все още живи в мен, независимо от умората, която ме надвиваше, когато отворих мързеливо книжлето. Може би и заради силната болка в главата, не устоях на изкушението да се отпусна отново на леглото, поне за няколко минути — така си казах. И се заех да разглеждам книжката.

В началото имаше едно дълго и написано на висок стил посвещение на някой си посланик Буонвизи, а после, от другата страна, едно също толкова дълго въведение към читателя.

После имаше таблица, озаглавена „Изчисление на появата на слънцето“, която също прескочих. Най-накрая намерих едно „Общо слово върху 1683-та година“:

Ще начене по начин сходен с практиката на Светата Църква Кат, Римска в петък, ден първи от Януари, и според астрономическия стар стил, когато Слънцето изпълни цялата обиколка на дванадесетте знака на зодиака, и ще се завърне наново в първата граница на знака на Овена, защото Fundamentum principale in revolutionibus annorum mundi et introitus Solis in primum punctum Arietis 102 102 Главен фундамент в редуваннята на годините на света и влизането на Слънцето в първата точка на Овена, (лат.) — (Бел.прев.) . И тъй ето поради защо посредством тиконичната система…

Изгубил търпение изоставих това щедро излияние на астрологическа мъдрост. Прочетох малко по-нататък, че през годината щяло да има четири затъмнения (от които обаче никое не можеше да се наблюдава от Италия) и после една таблица с цяла купчина номера, за мен напълно загадъчни, озаглавена „Право издигане на небесния образ на зимата“.