Рита Моналди - Печатът

— Животни, свине, копелета — заяви той, гледайки ги с презрение. Двамата останаха смирено неподвижни в очакване на наказание. Върху листа се бе отпечатало нещо като гъст лабиринт с познати очертания:

— Помнете — никога повече да не ми причинявате нещо подобно. Никога.

После млъкна, като прибра в джоба парите, които беше приготвил за Угонио и Чаконио.

— Разбираш ли? — каза ми по-късно, след като четворката се раздели. — Искаха да ни направят на идиоти. Натиснали са парцала върху козя кожа, с каквато се покриват. После са добавили две-три драскулки и работата е готова — това беше скъпоценната карта на римските подземия. Но не на мен, не на мен тези. Фигурата в средата на картата беше огледален образ на една кръпка на рамото на Чаконио — ето как ги разкрих!

Повече не отворихме уста и когато се прибрахме „При оръженосеца“ напълно изтощени, вече беше късна нощ.

Вече се качвах по стълбите, след като се разделих с Ато, когато на втория етаж забелязах слаба светлинка да се процежда от стаята на Стилоне Приазо. Спомних си наставлението, дадено ми от абата, да хвърля един поглед на младия неаполитанец. Приближих лице до леко открехнатата врата в опита си да надзърна вътре.

— Кой е? — чух го да пита с треперещ глас.

Представих се и влязох. Беше се сгушил в леглото, блед и оцапан с пръст. В полусянката се престорих, че не забелязвам това.

— Защо си буден в този час, момче?

— Моят господар трябваше да се облекчи — излъгах, — а вие?

— Аз… аз сънувах ужасен кошмар. Две чудовища ме нападаха в тъмнината и ми отмъкваха всичките книги и всичките пари, които носех със себе си.

— О, и пари също? — попитах, понеже се сетих, че Угонио и Чаконио не бяха споменавали подобен факт.

— Да, и после ме питаха… тъй де, измъчваха ме и не ми даваха мира.

— Ужасно! Би трябвало да си починете.

— Невъзможно, все още ги виждам пред себе си — каза той, потръпвайки, приковал поглед в някаква неопределена точка в тъмното.

— И аз сънувах тези дни някакви чудновати неща — казах, за да му повдигна настроението, — на които бе невъзможно да се разбере значението.

— Значение… — повтори замаян Стилоне Приазо. — Не можеш да разбереш значението на сънищата. Трябва ти специалист по ониромантия 92 92 Тълкуване на сънищата. — (Бел.ред.) . Истински обаче, не някой шарлатанин или някоя уличница, която се опитва да ти одере кожата.

Изчервих се при тези думи и се опитах да сменя темата.

— Ако не ви се спи, мога да ви правя компания известно време. Аз също нямам желание да се мъча да заспя отново тази нощ — предложих с надеждата да успея да завържа разговор с неаполитанеца и, дай Боже, да успея да изтръгна от него някакви полезни сведения за разследванията на абат Мелани.

— Няма да откажа. Нещо повече, ще ми бъде много приятно, ако бъдеш така добър да ми изчеткаш дрехите, докато се мия.

Стана и, след като се съблече, отиде на легена, където започна да мие калта от ръцете и главата си. На леглото му, където беше оставил дрехите и една четка, зърнах бележник, на който имаше начертани странни знаци. До него няколко стари книги, на които разтворих титулните страници: Myrotecium, Protolume chimico echeggiante и накрая Antilucerna fisica oroscopante .

— Интересувате се от алхимия и хороскопи? — попитах, впечатлен от тези заглавия с тъмен и неясен смисъл.

— О, не — извика Стилоне, обръщайки се внезапно. — Просто са написани в рима и ги разглеждах, за да почерпя някакво вдъхновение. Знаеш, че съм поет, нали?

— Ах, да — престорих се, че му вярвам, докато започвах с четкането. — Пък и астрологията, ако не греша, без туй е забранена.

— Не е точно така — отвърна раздразнен. — Забранена е само предсказателната астрология.

За да не събудя подозрение, се престорих на напълно бос в материята и така Стилоне Приазо, докато си бършеше енергично главата, ми повтори с маниери на учен онова, което вече бях чул от Ато.

— Накрая, преди около половин век — завърши той — папа Урбан VIII, точно по средата на управлението си, излял цялата си ярост срещу астролозите предсказатели, след като в продължение на трийсетина годините се бяха радвали на все по-голяма толерантност и даже на престиж, и то дори сред кардинали, принцове и прелати, търсещи предсказания за сигурен късмет. Беше като земетресение — и то толкова силно, че и до днес този, който чете съдбата по звездите, се излага на сериозни рискове.

— Жалко, сега щеше да ни е от голяма полза да знаем как ще свърши карантината „При оръженосеца“ — дали ще умрем в някой лазарет или ще излезем живи и свободни — провокирах го аз.