Рита Моналди - Печатът

Уплашен, незабавно подадох на Ато тънкото книжле.

— Не, не, ти можеш да си го носиш без проблеми — увери ме той. Все пак, от съображения за сигурност, го набутах в панталоните си, добре прикрито под ризата.

— Вие мислите ли, че астрологията може наистина да помага? — попитах.

— Аз не. Но зная, че много лекари я вземат насериозно. Знам, че Гален е написал цяла книга De diebus criticis 91 91 За критичните дни. (лат.) — (Бел.прев.) , върху видовете лечения, които да се прилагат на болните в съответствие с разположението на планетите. Не съм астролог, но знам, че според някои, например, за да се излекува беса, е добре луната да се намира…

— …в Рак.

И двамата подскочихме, изненадани от намесата на Угонио.

— Бидейки луната в Рак, с небесен знак от триадата или Меркурий — продължи да мърмори без прекъсване корписантарят — се прочиства с успех беса; на шейсет градуса, или триада в Слънце — флегматизма; в равновесие с Юпитер — меланхоличността; в знака на Дракона, Козирога, Овена — знаци на мисълта — ще предизвиква смут, колкото повече се доближи до Северното астрално стоене, тъй кат се съединяват в двойка лошо влияещите състояния, а Северните ветрове най-вече чрез сбирането и натиска събуждат кръвни изблици и кръвно отделяне, като не бива да се прилага изпускане на тези, които от изблици са нападнати; ще бъде значи после тъй необходимо да се надзирават значимите признаци, за да бъде не кат селски лекар, и да излезе по-благодеятел, отколко лошодеятел, и да бъде повеч’ отец отколкот отцеубиец, отплащайки си пред съвестността, задет’ задовледтоворявайки дълга се увеличава на покръстения радосността, намалявайки грамовете, за да се не уголемят грандоманите, прилагайки подхождащите кръвоизпускания, и най-бедните, словесноблагодарни, ако се ползва мощността на Хипомеята.

Мълчахме и двамата, стъписани.

— Добре, добре, имаме си един истински експерт по лечебна астрология — коментира след малко абат Мелани. — Къде си научил всички тези ценни сведения?

— Гфъррррлъбх! — намеси се Чаконио.

— Мултиплизирахме познаванията с предпрочитвания на разлистваеми.

— Разлистваеми? — попита Ато.

Чаконио посочи книжлето, което държах в ръка.

— А, иска да каже книги. Хайде, момче, да не се спираме — страхувам се, че Кристофано може да реши да огледа странноприемницата. Ще бъде доста трудно да обясним отсъствието си.

— Но нали и Стилоне Приазо го няма?

— Мисля, че вече се е прибрал. След срещата с нашите две чудовища със сигурност се е върнал по най-бързия начин в странноприемницата.

Стилоне Приазо, предполагаше Ато, бе дошъл в Рим заради своя занаят на астролог предсказател, очевидно не много законна дейност. Ето защо имаше нужда от дискретен изход от „Оръженосеца“ през часовете на нощта. Подземната улица вероятно бе открил по-рано, имайки предвид твърдението му, че вече е бил гост на „Оръженосеца“.

— Мислите ли, че Стилоне има нещо общо с убийството на синьор дьо Муре и кражбата на моите перлички?

— Рано е да се каже. Трябва да помислим малко. Разбира се, със сигурност много пъти е посещавал подземията. Което изобщо не може да се каже за нас. Проклятие, ако ни беше под ръка картата, която ни бяха приготвили Угонио и Чаконио, колкото и да беше мръсна и объркана, щяхме да имаме изключително преимущество.

За късмет имахме поне едно преимущество — знаехме, че Стилоне е бил в подземията, докато той не знаеше за нас.

— Междувременно — добави абатът, — преди да си легнеш, иди да му хвърлиш един поглед — нямам особена вяра на тези две същества — и се обърна, за да посочи разкривените физиономии на корписантарите, които ни следваха.

Изкачихме отново целия пасаж до тясната дупка, която извеждаше при руините на стадиона на Домициан, под площад „Навона“. Ато се раздели с двамата корписантари, определяйки им среща на следната нощ, един час след залез слънце, и им обеща малка награда.

— Гфъррррлъбх! — протестира Чаконио.

Двамата корписантари настояваха за връщането на листчето от Библията. Ато обаче реши да го задържи, тъй като все още не бяхме разбрали какъв бе неговият произход, и даже ми го даде, за да го пазя внимателно. Все пак предложи на корписантарите отплата в пари.

— Това, което е правилно, е правилно — в крайна сметка бяхте направили картата.

Внезапно абат Мелани примижа. Взе от земята до краката си шепа пръст и я хвърли върху рамото на Чаконио, който остана вкаменен от изненада. После извади листа от Библията, разтвори го и го притисна върху мърлявото наметало на Чаконио, на мястото, което току-що бе напрашил.