Рита Моналди - Печатът

Стилоне Приазо не отговори.

— С помощта на някой астролог вероятно бихме могли да разберем също така дали синьор дьо Муре е умрял от чума или е бил отровен, както твърди Кристофано — опитах отново. — Така ще можем да се опазим от възможните бъдещи посегателства на убиеца.

— Забрави това. Отровата, повече от което и да било смъртоносно оръжие, е недостъпна за зоркото око на звездите. Тя е по-силна от всеки опит за гадание и предвиждане — ако трябва да убия някого, бих избрал именно отрова, за да изляза чист от цялата работа.

Пребледнях, като чух тези думи. Стори ми се, че долових в тях потвърждение на подозренията ми.

Астролози и отрова: незабавно си спомних разговора за отровите, които водиха нашите наематели около трупа на бедния синьор дьо Муре същата вечер, когато ни заключиха. Не беше ли станало дума именно за факта, че специалисти в приготовлението на отровни отвари са именно астролозите и парфюмеристите? А Стилоне Приазо, помислих си разтреперан, беше вестникар и астролог, както абат Мелани съвсем наскоро бе разкрил.

— Наистина ли? — реагирах, като изиграх най-невинен интерес. — Може би вече знаете за смъртни случаи, в които се подозира отрова и които не е било възможно да се предвидят по звездите?

— Да вземем за пример един от всичките: абат Моранди — заяви Стилоне. — Беше най-нашумелият случай.

— Кой е абат Моранди? — попитах, прикривайки с усилие тревогата си.

— Свещеник, но преди всичко най-големият астролог в Рим — отговори той като по учебник.

— Как е възможно, свещеник-астролог? — отвърнах с явно недоумение.

— Ще ти кажа и още нещо — накрая на миналия век епископ Лука Гаурико е бил официален придворен астролог на цели четирима папи. Златни времена! За жалост, завинаги отминали… — въздъхна той.

Забелязах, че езикът му започна да се развързва.

— Това след случката с отец Моранди? — настоях.

— Точно така. Трябва да знаеш, че отец Орацио Моранди, абат на манастира „Санта Праксида“, имаше — преди не повече от шейсетина години — най-богатата астрологическа библиотека в Рим, притегателен център за всички най-известни астролози на онова време. Поддържаше кореспонденция с най-известните учени на Рим, Милано, Флоренция, Неапол и други градове, също и извън Италия. Множество бяха хората на науката и хуманитарните знания, които искаха мнението му относно звездите. Дори злочестият Галилео Галилей, когато пребивавал в Рим, е бил негов гост.

По времето на събитията абат Моранди, продължи Стилоне, скоро бил прехвърлил петдесетте: деен, винаги весел, по-скоро висок, отколкото нисък, с все още слабо прошарена коса. Тогава астрологията се радвала на не малко толерантност. Законите срещу нея съществували, но в действителност изобщо не се вземали предвид. По адрес на абат Моранди обаче се носели не много почтени слухове за не особено почтени занимания: бил подозиран, и не без право, че работи като вестникар, използвайки своите многобройни познанства извън града. В папската държава се предавали от ръка на ръка анонимни брошури, отпечатани на други места, пълни с поверителни вести за римския двор. Смятало се, че подобни клюки били събирани и разпространявани от Моранди, чийто интерес към политическите игри и дворцовите интриги във Вати кана бил добре известен. Но никой никога не успял да докаже, че той е организаторът на всичко това. И то не само, защото наистина било трудно да се разкрие авторът на вестниците, но също защото дейността на вестникарите и преписваните, макар и забранена, всъщност била широко подкрепяна и хората много рядко се впускали на лов за авторите на съобщенията и вестниците. Освен това, поради рода сведения, които подобни неблагонамерени писания съдържали, било ясно, че източник на вестите, разпространявани от отец Моранди, можели да бъдат единствено изтънчени умове като тези на самите секретари на принцовете и кардиналите. И даже, което било доста по-вероятно, техните господари.

Славата на Орацио Моранди била достигнала своя връх, когато (през 1630 г.) абатът си наумил да потвърди, въз основа на своите астрологически изчисления, че папа Урбан VIII Барберини щял да умре до края на годината. Абатът, преди да оповести това свое убеждение, се бил посъветвал с други утвърдени изследователи на звездите. Те на свои ред направили изчисления и достигнали до същия резултат.

Не се съгласил единствено отец Рафаело Висконти, който преподавал математика в Рим и предвиждал, че папата, в случай че не се излага на опасности, щял да умре не по-рано от тринадесет години, тоест през 1643 или 1644. Професорът обаче не бил приеман много насериозно от колегите си, които до един се съгласявали с наближаващата кончина на папа Барберини. Предсказанието на абата на „Санта Праксида“ плъзнало из целия Рим и из останалите столици със светкавична бързина. Като астролог той имал такъв голям престиж, че някои испански кардинали побързали да се запътят към Рим, за да участват в конклава, който вече се смятал за сигурен. Мълвата се разпространила също из Франция, така че кардинал Ришельо се видял принуден да помоли римския двор да вземе мерки, за да сложи край на тази неудобна ситуация.