Ги Мопасан - Бел Ами

„Ще те чакам в девет часа в нашето гнезденце“.

Дюроа изпрати писмото по едно момче, за да не прави разноски за телеграма. Беше отчаян, че не може да намери пари за вечеря.

До седем часа той не беше нищо измислил и стомахът вече го болеше от глад. Тогава реши да прибегне до едно отчаяно средство. Почака докато излязат всичките му колеги и като остана сам, позвъни силно. Слугата на директора, който беше останал да пази редакцията, веднага дойде. Дюроа, развълнуван, бъркаше из джобовете си.

— Чуйте, Фукар, аз съм си забравил портмонето вкъщи, а ще трябва да отида да вечерям в „Люксембург“. Бихте ли ми дали в заем петдесет су за файтон.

Слугата извади от джоба на жилетката си три франка и попита:

— Господин Дюроа, не желаете ли повече?

— Не, не. Толкова стигат. Благодаря ви.

И като взе парите, Дюроа слезе бързо по стълбите, после отиде и похапна в една малка гостилничка.

В девет часа той очакваше любовницата си, като си грееше нозете до камината в малкото салонче.

Тя се втурна оживена, много весела, възбудена от студения въздух:

— Ако искаш — каза тя, — най-напред да идем да се разходим, после, към единадесет часа, ще се върнем тук. Времето е чудесно за разходка.

— Защо да излизаме? Тук е тъй приятно — каза той.

— Ако беше видял колко е хубава луната — продължи тя, без да сваля шапката си, — в такава вечер разходката е неповторима наслада.

— Може би, но аз не искам да се разхождам.

Дюроа каза това ядосано. Това я учуди и оскърби и тя попита:

— Какво ти е? Какъв е този тон от теб, аз искам да се разходя, а не мога да разбера защо си сърдит?

Разгневен, той се изправи:

— За нищо не се сърдя. Това, според мен, е глупаво. Това е!

Г-жа дьо Марел беше от тия жени, които се дразнеха от отговорите на техните въпроси, грубостта силно ги разгневяваше. Презрително, едва сдържаща злобата си, тя каза:

— Аз не съм свикнала да говорят така с мен. В такъв случай аз отивам сама. Довиждане!

Той разбра, че е стигнал до крайност, и като се спусна след нея, хвана я за ръцете и започна да ги целува:

— Прости ми, мила моя, прости ми, днес аз съм много раздразнен и нервиран. Имам неприятности, затруднения, работа…

— Това не ме интересува и аз съвсем не желая да ставам жертва на твоите настроения.

Той я задърпа към канапето:

— Чуй, миличка, аз съвсем не искам да те оскърбявам.

Почти насила той я накара да седне, и, като падна пред нея на колене, каза:

— Прости ли ми? Кажи, че си ми простила.

— Е, добре. Но това да не се повтаря — каза хладно тя и, като стана, добави: — А сега да излезем на разходка.

Прегърнал коленете й, той не ставаше и шепнеше:

— Аз ти се моля да останеш. Направи това за мен. Бих желал тази вечер да сме само с тебе двама, край камината, кажи „да“, аз ти се моля, кажи „да“.

Тя отговори късо и жестоко:

— Не. Аз искам да изляза и няма да се подчиня на капризите ти.

А той настояваше:

— Моля те… Имам много сериозни причини за това…

Тя беше непреклонна:

— Не, ако ти не искаш да дойдеш с мен, аз ще изляза. Сбогом.

И тя тръгна към вратата. Той отиде до нея и я прегърна:

— Чуй, Кло, моя малка Кле; направи това заради мен.

Тя се спря и го загледа в лицето:

— Ти лъжеш. Какви са тия причини?

Той се изчерви, без да знае какво да каже. Тя, възмутена, продължаваше:

— Личи ти, че лъжеш… Подло животно…

Разгневена, със сълзи на очи, тя се изскубна от ръцете му. Той я задържа отново, като я беше хванал за раменете и, отчаян, готов да се съгласи с всичко, за да избегне тази сърдита раздяла, каза с печален глас:

— Истината е в това, че нямам в себе си нито франк. Ето всичко.

Тя спря на мястото си и като продължи да го гледа в очите, за да узнае истината, каза:

— Какво казваш?

Той силно се изчерви.

— Казвам, че нямам нито франк. Разбираш ли? Нямам с какво да платя там, дето бихме отишли, нито чаша питие. Ти ме принуждаваш да признавам такива позорни неща…

Тя продължаваше да го гледа в очите:

— Значи това е истината, нали?

В този момент той обърна всичките си джобове:

— Гледай, сега доволна ли си?

Неочаквано, в страстен изблик, тя разтвори прегръдките си и се хвърли на врата му:

— О, мое бедно момче… Мое бедно момче… Ако знаех това! Кажи какво се е случило с теб?

Тя го накара да седне и, като падна до него на колене, прегърна го, като непрекъснато го целуваше по устата, мустаците, по очите. Помоли го да разкаже за случилото се.

Дюроа измисли една мила история. Трябвало да помогне на баща си, който се намирал в много тежко положение. Наложило се да изразходва не само всичко спестено, но и потънал до гуша в дългове. Накрая допълни: