Ги Мопасан - Бел Ами

Тя постави двете си ръце върху черната дреха на Жорж и каза:

— За да се срещам с тебе, на всичко съм способна.

— Тогава, решено е — каза той, — ние сме приятели и нищо повече.

— Решено е — прошепна тя.

После протегна устните си към него и каза:

— Още една целувка… последната.

Той кротко отказа:

— Не. Трябва да спазим условието.

Тя направи крачка назад, като изтри две сълзи, после извади от корсажа си връзка банкноти, вързани с розова копринена лента, подаде я на Дю Роа и каза:

— Това е твоя дял от печалбата от мароканския заем. Толкова бях щастлива, че спечелих това за тебе. На, вземи го…

Той не искаше да го приеме.

— Не, няма да взема тези пари.

Тогава тя се възмути и извика:

— Ах! Не прави това! Те са твои и нищо повече. Ако не ги вземеш, ще ги хвърля в някой канал. Ти няма да ме накараш да сторя това, Жорж!

Той взе малката връзка и я пъхна в джоба си.

— Трябва да се прибираме — каза той. — Ще те хване пневмония.

— Ако мога да умра, толкова по-добре — възрази тя и хвана едната му ръка, целуна я страстно, бясно, отчаяно и след това бързо тръгна към къщи.

Той се върна обратно. Вървеше и размишляваше. После влезе в зимната градина с гордо чело и с усмивка на устните.

Жена му и Ларош не бяха вече там. Множеството намаляваше, очевидно беше, че никой няма да остане на бала. Той видя Сюзан, че държи сестра си под ръка. Те и двете дойдоха при него, за да му предложат да танцува първия кадрил с граф дьо Латур Ивелин.

Той се изненада:

— Кой пък е тоя?

— Нов приятел на сестра ми — отговори Сюзан лукаво.

Роза се изчерви и каза:

— Лоша си, Сюзан, тоя господин не е нито мой, нито твой приятел.

— Аз зная какво искам да кажа — усмихна се Сюзан.

Роза се разсърди, обърна се гърбом към тях и се отдалечи.

Дю Роа хвана под ръка младото момиче и мило й каза:

— Слушайте, мое мило дете, вярвате ли, че съм ви приятел?

— Разбира се, вярвам, Бел Ами.

— Имате ли доверие в мене?

— Напълно.

— Спомняте ли си какво ви казах преди малко?

— За какво?

— За женитбата ви, или по-точно за мъжа, когото ще вземете.

— Да.

— Е, добре, ще ми обещаете ли нещо?

— Да, но какво?

— Когато някой ви поиска за жена, да се допитате до мене и да не давате никому съгласието си преди да вземете мнението ми.

— Много добре.

— И това нека бъде тайна между нас двамата. Нито дума няма да казвате за това нито на баща си, нито на майка си.

— Нито дума.

— Заклевате ли се?

— Заклевам се.

Появи се Ривал и със сериозен тон каза:

— Госпожице, баща ви ви вика на бала.

— Да вървим, Бел Ами — каза тя.

Но той не прие, решил бе да си тръгне веднага, защото искаше да остане самичък. Много нови неща му минаха през ума. Потърси жена си. След малко я видя, че пие в бюфета шоколад с двама непознати. Тя ги представи на мъжа си, без да му каже имената им.

След няколко минути той попита:

— Ще си вървим ли?

— Както искаш.

Той я хвана под ръка, минаха през салоните, където публиката се разотиваше.

— Къде е госпожа Валтер? — попита тя. — Искам да й кажа сбогом.

— Няма нужда. Тя ще се опита да ни задържи на бала, а на мене и без това вече ми омръзна.

— Наистина, имаш право.

През целия път те мълчаха, но щом влязоха в стаята си, Мадлен, усмихната, му каза, без да си снема дори воала:

— Ти не знаеш, аз имам за тебе един сюрприз.

— Какъв е този сюрприз? — почти изръмжа той.

— Познай.

— Няма защо да се измъчвам.

— Е, добре! Вдруги ден е първи януари.

— Да.

— Той е ден за подаръци.

— Да.

— Ето твоя подарък, който Ларош ми даде преди малко.

Тя му подаде една малка черна кутийка, която приличаше на кутия за скъпоценности. Той я отвори равнодушно и видя кръста на Почетния легион.

Той пребледня малко, после се усмихна и каза:

— Предпочел бих десет милиона. Това не му струва скъпо.

Мадлен очакваше голяма радост, поради което се ядоса на тая студенина.

— Наистина, ти си невъзможен. Сега нищо не може да те зарадва.

— Тоя човек — отговори той спокойно, — просто си плаща дълга. А той ми дължи още много…

Тя се учуди от тона му и продължи:

— Но това не е лошо, на твоите години…

— Всичко е относително — рече той. — Днес можех да имам повече.

Той взе кутията, сложи я отворена върху камината, погледа няколко минути лъскавата звезда, която се намираше вътре, затвори кутията и си легна, свивайки раменете си.

И наистина, Държавен вестник от първи януари публикува, че г-н Проспер Жорж Дю Роа, публицист, получава званието „Кавалер на Почетния легион“ поради големи заслуги.