Костас Варналис - Диктаторите

Клавдий написал много томове история и мемоари на гръцки език. Всичките му произведения са се загубили. Останало само голямото зло, което сторил на съвременниците си, като се оженил за Месалина и осиновил Нерон.

Жените в Рим от епохата на империята приличали по нрави на мъжете. Били жестоки и извратени. Месалина, жената на Клавдий, е един събирателен представителен тип на жена от онази епоха — развратна, сурова и разсипница.

Месалина е първата жена на император, която взела титлата Августа. Но само титлата ли взела! Взела и властта от старческите ръце на мъжа си. И формално, и действително.

Добила правото да присъствува на заседанията на Сената. Докато била жива, тя управлявала империята — или по-скоро нейната нимфомания! Месалина била същинска бясна вакханка, която, без да се прикрива твърде много, блудствувала върху трона на императорите!

Тя била дъщеря на Марк Валерий Месала Барбат и на Домиция Лепида, внучка на великия Антоний. Домиция Лепида пък била сестра на Гней Домиций Ахенобарб, баща на Нерон. Така че и по бащина, и по майчина линия в жилите на Месалина течала кръв на дегенерати.

Била преждевременно развита физически, а и инстинктите й отрано се пробудили. Още когато била неузрял плод, Месалина имала съвършено и стегнато тяло, сочно и великолепно закръглено, красиво лице, големи предизвикателни очи и гъсти черни коси. И същевременно била дръзка, невъздържана, безразсъдно смела, решителна и цинична. Не се колебаела пред нищо и не поставяла никакви юзди на желанията си.

Едва станала шестнадесетгодишно девойче и се омъжила за „принц“ Клавдий, който бил на петдесет и една. Стар котарак — млада мишка, дето има една дума. Но тъкмо такъв стар, тъп и похотлив съпруг й бил нужен на Месалина, за да се отдаде на ненаситното си сладострастие. Защото ето какво ни казва сатиричният поет Ювенал: „Месалина се уморяваше от любов, но не се насищаше никога!“

С плама си, с младостта си, с красотата си и най-вече с изкуството си покварила всички младежи в императорския двор и превърнала безволевия си мъж в своя играчка. Постоянно била влюбена в някого с неудържима страст; но тази страст не траела дълго. Често сменявала любовниците си. И за да бъдем по-точни — не ги сменявала, а ги убивала! Убивала старите и си взимала нови! Не убивала само любовниците си, но и враговете си и много римски богаташи, за да конфискува имуществата им. Сиреч, в качеството си на Августа вършела това, което вършели всички Августовци!

Поднасяла на своя съпруг-идиот заповедите за убиването на този или онзи и той ги подписвал, без да ги чете, а в това време от устата му течели лиги. Гледал безсрамията на жена си, но бил толкова глупав, че не вярвал на очите си, или толкова влюбен, че се правел на сляп!

Нека изброим някои от престъпленията, извършени от Месалина. Убила сестрата на Калигула, Юлия Ливила, защото била много красива! Юлия Ливила била сестра на Агрипина, която ще срещнем малко по-късно като главен герой в нашата история. Убила любовника си Полибий, освободен роб и писар на съпруга й. След това убила и заместника на Полибий, писаря Мирон. Убила красивия млад мъж Монтан, проконсула на Галатия Сабин, всички все нейни любовници, защото… им се била наситила. Но убила други двама тъкмо за противното — защото не пожелали да станат нейни любовници: Винуций, племенник на Клавдий, и Силаний, неин зет.

Но ако избитите й любовници ви се струват малко на брой, то живите представляват цял легион! Нека чуем Ювенал — шеста сатира, — макар че не знаем дали нещата, които ни казва, са точни или преувеличени:

„Когато разбирала, че мъжът й е потънал в сън, августейшата хетера слагала на главата си една качулка и се измъквала от двореца заедно с някоя робиня. Закрила черните си коси с руса перука, тя се промъквала в топлия публичен дом със старите завеси. Там имала запазена отделна килия. И тогава, под псевдонима Ликиска, отдавала на клиентите голо тялото, което те роди, Британике!“ Британик бил син на Месалина и престолонаследник.

Още много други неща разказва Ювенал за нощните похождения на Месалина, но не са за разправяне. Но това, което днес е трудно за казване, тогава много лесно се вършело.

Месалина загинала не заради безсрамията си. „Щастливият“ й съпруг не отдавал значение на такива дреболии. Самите й злодеяния унищожили Месалина. Нейната смърт била само едно обикновено политическо престъпление за онова време. Убила я Агрипина. Защото след убийството на сестра й, Юлия Ливила, извършено по нареждане на Месалина, Агрипина с право се изплашила, че рано или късно щял да дойде и нейният ред. И се заела да предварди злото. Да убие, вместо да я убият. Освен това нали си имала и Нерон, неин син и любимец. Страхувала се и за неговия живот. При това не само Агрипина, но и други дворцови хора се изплашили за живота си; и най-вече двамата освободени роби, съветници на Клавдий, Палас и Нарцис, защото след убийството на събратята им Полибий и Мирон, страхували се, че и те някой ден ще загубят главите си. И така двамата съветници и Агрипина се свързали, уговорили се и организирали общ заговор срещу августейшата!