Костас Варналис - Диктаторите

Скроили сатанински план, на който би завидял и надареният с най-богато въображение драматически писател. Устроили една великолепна клопка и на греховната императрица, и на слабоумния й съпруг.

Историята, която ще разкажем, е толкова невероятна, че човек може да се запита:

— Но възможно ли е да съществува толкова глупав мъж и толкова зашеметена от похотливост жена, та да паднат в капана като мишки?

Последният любовник на Месалина — а като последен, и… най-добър! — бил един красив, очарователен и силен млад мъж. Произхождал от аристократично семейство и предстояло Клавдий да го направи консул. Казвал се Гай Силий.

Този млад човек влизал и излизал свободно от покоите на императрицата. Идиотът Клавдий виждал това непрекъснато сноване вън-вътре из спалнята на жена си, но… не му минавало нищо лошо през ума!

— Хайде бе! Обикновени работи са това! — казвал си той. — Просто едно приятелство!

Но по едно време тази твърде голяма интимност на разпасаната му съпруга с красивия млад мъж почнала да не му се харесва много-много, и то не защото ревнувал, а защото се боял за живота си. Познавал жестоката, амбициозна и похотлива природа на жена си. Познавал и дворцовите порядки — близките да се избиват един друг; дете, майка, баща, мъж, всички се избивали помежду си! И затова се страхувал да не би двамата „приятели“ да си опекат работата и го очистят било с отрова, било с нож, за да му вземат трона.

Най-сетне! Идиотът император помислил веднъж поне правилно! Разбрал, че „приятелят“ на жена му не би могъл да бъде и негов приятел!

По това време в Рим се било разпространило едно анонимно пророчество, че „през тази година щял да умре мъжът на Месалина“. Може би това пророчество, съобразно изискванията на „войната на слухове“, водена нашироко в Рим, да е било разпространено от най-главните заговорници, Агрипина, Палас и Нарцис! Така или иначе, но те не пропуснали изгодния случай да се възползуват от пророчеството.

Съобщили на императора:

— Така и така, в Рим се е разпространило това пророчество: „Тази година ще умре мъжът на Месалина!“

— Какво?! — възкликнал тъпият монарх, като треперел цял от страх. — Ще умра аз?

Клавдий повярвал на пророчеството. Така ставало в онези години на упадък не само на Рим, но и на Гърция. Хората не вярвали на очите си, но вярвали на пророчества. Гадателите, вълшебниците и астролозите имали златна работа. Защото суеверните хора от онова време, простолюдие и аристокрация, можели да приемат, че природата греши, но прорицателите — никога! Изплашеният Клавдий запитал:

— Ами какво да правя тогава?

Тъкмо този въпрос очаквали и двамата заговорници. Нарцис имал вече готов отговор:

— Да престанеш да бъдеш временно, за една година, съпруг на Месалина!

— Ами тогава кой ще… умре на мое място?

— Онзи, който ще заеме мястото ти до Месалина. Пророчеството ще се сбъдне именно за него.

Клавдий се почесал по главата.

— Ама трябва да се ожени за нея с всички формалности.

— Да! С всичките формалности, но само формално!

— И как ще стане това?

— Ще намерим някой млад човек, да речем Гай Силий, и ще го принудим да се ожени за Месалина. Няма да посмее да откаже. Нито пък и ще му обясним защо. До края на годината ще умре, жертва на предопределението. И тогава ще вземеш отново… вдовицата му.

— Много хитро намислен удар! — забелязал Клавдий. — Но неприложим. Първо, обичам жена си много и не мога да понеса… друг да се докосне до нея! Сетне, майка е на двете ми деца! И най-после, и тя самата няма да се съгласи да се разведе със съпруга си император, за да вземе един бъдещ консул!

Нарцис се засмял.

— Но тя няма да научи това. Ще вземем мерки да не го узнае.

— Не разбирам.

— Няма да й кажем нищо. Ти ще подпишеш брачния й договор със Силий. Няма да кажем нищо нито на Месалина, нито на Силий. Тайната ще я знаем само ти и ние. Но така или иначе пред закона и боговете съпруг на Месалина ще бъде Силий, докато умре… Сиреч само за няколко месеца!

Клавдий бил във възторг. Като всички ограничени хора, които разполагат с голяма политическа или икономическа власт, Клавдий обичал софистиката и формализма. И подписал брачния договор. Ударил му и печата си. Оттук нататък смъртта трябвало да зареже него, Клавдий, и да гони другия съпруг, законния! И старикът търкал предоволен големия си корем, задето се отървал от смъртта и я прехвърлил върху един… невинен! Впрочем, както казахме, той не понасял твърде много този „невинен“, защото влизал и излизал от спалнята на императрицата, сякаш и спалнята, и императрицата били негови!