Костас Варналис - Диктаторите

Имали амбицията да ядат и да пият по „гръцки маниер“, сиреч първо да ядат, а след това да пият и да разговарят… на възвишени теми — но не сполучвали много-много в това. Но поезията им — особено тази на Хораций — успяла да изрази „изтънчения дух на гръцката муза“.

Клавдий, като всичките си съвременници, обичал да се наслаждава на яденето. Но многото злоупотреби с яденето и пиенето повредили стомаха му — най-ценното, което имал! Понякога изпитвал такива силни болки, че казвал, че ще се самоубие, за да се отърве. Ала когато болките минавали, започвал отново да яде и да се тъпче.

Давал угощения в най-просторните зали на двореца си. Защото канел много хора. Около шестстотин души всеки път. Цялото му семейство също сядало на масата. Но най-хубавото украшение за масата му за него били красивите млади момчета и момичета от аристокрацията. Много обичал млади хора, като пастрока си Август.

Римските пирове имали свой определен час. Започвали към един и половина-два на обед и продължавали понякога чак до мрак. Клавдий обаче имал способността да яде и да пие по всяко време на деня и където се случи. Веднъж съдел на площада на Август. По едно време подушил миризма на ядене, която идвала отнякъде… Императорът, божественият свещенослужител на богиня Темида, прекъснал работата си и почнал да души въздуха като куче. Наблизо, в храма на Марс, жреците били седнали на масата и се хранели. Клавдий веднага зарязал делото по средата и се замъкнал с натежалите си колене в храма на Марс, седнал и той на масата и се натъпкал като… харпия! След като се наяждал и си сръбвал добре, налягала го дрямка. И заспивал в триклиниума си с отворена уста, като захърквал силно. Тогава слугите пъхвали в устата му едно перо и го гъделичкали по гърлото, за да… повърне. И Клавдий повръщал, олеквало му и отново заспивал.

Нощем обаче спял малко и се събуждал още преди да се съмне. Не се наспивал както трябва. И затова, тъкмо когато съдел, клюмвал на креслото си и заспивал. „И тогава, казва Светоний, адвокатите си раздирали гърлото да крещят с всички сили, за да го събудят.“

Като всички чревоугодници, обичал живота. И като всички жестоки хора, Клавдий бил страхлив. Тиберий и Калигула, ако си спомняте, се боели от гръмове и светкавици. А Клавдий се страхувал от земетресения. Тези човекоподобни чудовища, които не се боели нито от богове, нито от хора, треперели пред най-простите природни явления.

Клавдий бил толкова голям страхливец, притежавал толкова малко душевна сила, че и при най-незначителния неуспех загубвал кураж и решавал да се откаже от трона, за да спаси кожата си.

Той пръв поставил в трапезарията си въоръжена стража по време на храненето. Когато понякога отивал да посети някой свой болен приятел или управник, изпращал преди това хора да претършуват не само възглавниците, дюшеците и юрганите, но и самите болни, да не би да са скрили някъде нож. Същите тези хора обискирвали всички, които се намирали в къщата, дори малките деца.

Когато дал нареждане да убият Месалина, Клавдий бил обзет от такъв страх, че избягал от Рим и отишъл в лагера на легионите си, за да търси закрила. И по пътя питал минувачите:

— Наистина, все още ли съм император?

Този именно малодушен човек, този страхливец, това посмешище, да можехте само да го видите каква жестокост проявявал в амфитеатъра! Когато ранените гладиатори падали на земята, давал заповед да не ги оставят да умрат спокойно, а да ги колят пред него, та да гледа гримасите на лицата им! А при боевете с диви зверове, когато „чудовищата на Африка“ разкъсвали всички, които зверогледачите им хвърляли, често пъти императорът не оставал доволен. Искал да гледа как „чудовищата“ разкъсват още хора. И затова Господарят на света, най-висшият представител на римската цивилизация давал заповед, за да продължи пиршеството, самите зверогледачи да се хвърлят сред зверовете!

Но в историята Клавдий е известен не толкова като господар на света, колкото като мъж на Месалина. Този въпрос ще го разгледаме по-късно. Сега трябва да допълним портрета на Клавдий.

Този чревоугодник, този кръвожаден, сластолюбив и страхлив император проявявал освен низките си инстинкти и влечение към литературата. Искал да се покаже просветен човек и дори писател! Предшествениците му Цезар, Август, Тиберий писали кой история, кой стихове, и при това стихове на гръцки! А пък Калигула се проявявал не като поет или историк, а като критик!

От всички тези „короновани“ писачи, единствен Цезар притежавал действително писателска дарба, дарба на гений. А на Калигула не му стигало само да критикува писателите — искал и да налага мнението си и да наказва живи и мъртви! Искал да изхвърли от всички библиотеки творбите на Омир, Вергилий и Тит Ливий, защото ги считал за лъжливи и бездарни.