Костас Варналис - Диктаторите

Рано на другата сутрин Сенатът, заедно с двамата консули, се събрал в Капитолия и почнал разискванията за премахването на императорската власт и за завръщането към стария републикански режим. Ала тълпата обкръжила мястото и с викове и крясъци настоявала за монарх.

И тогава войската провъзгласила Клавдий за император и му се заклела във вярност. Обзет от тази тъй неочаквана радост, Клавдий обещал да даде на всеки войник по петнайсет големи сестерции… бакшиш! А една голяма сестерция правела хиляда малки. Така че Клавдий обещал по 15 000 сестерции на всеки легионер. „Той е — отбелязва Светоний — първият император, купил с пари предаността на легионите си.“

Първият император, сиреч първият самодържец. Но не и първият политиканствуващ военачалник. Защото всички властолюбиви военачалници давали пари, храни и зрелища на римските тълпи, за да купят гласовете и съгласието им за всичките си беззакония.

От историята на първите римски императори може да се направи следният извод: римляните съвсем не отдавали толкова значение на личните способности и на характера на владетеля си, колкото на самото установяване на режима на императорите. Най-голям интерес от запазването на монархията имали римските аристократи — ту аристократите от „стария тип“, както било при Август, ту „модерните“ аристократи, както било при Калигула и Нерон.

Войската била винаги оръдие на аристокрацията и плутокрацията. Подкупвали я ту едни, ту други, за да сваля и качва императорите. Ами народът? Народът получавал и той пари и храна, ругаел детронираните, ръкопляскал на новите императори, а сетне сам плащал счупеното с глад и собствената си кръв.

И така тази аристократична олигархия, която владеела цялата земя на империята и разполагала с всички грабителски длъжности, имала нужда от една здрава опора — императорската (разбирай диктаторската!) власт. Смъквала императорите, които не й вършели добре работата, но запазвала трона!

Слабоумният Тиберий Клавдий Цезар Август Германик, новият — но не и млад! — император, бил най-добрият от всички свои умни или луди предшественици. Какво се разбира под „най-добрият“? Сторил и той много зло на народа, но все пак по-малко от другите трима от Юлианската династия, сиреч от неговия род.

Страдал от манията да бъде „справедлив“. Впрочем всички властници, кой повече, кой по-малко, считат себе си за справедливи. Но Клавдий искал това да личи. Искал народът да вижда неговата справедливост. Като император, с други думи, като военачалник, той бил облечен и с властта на съдия. Всички римски военачалници, от консулите, та до преторите, и управлявали, и съдели.

Клавдий упражнявал с достойнство съдийската длъжност. Отивал и лично съдел по съдилищата гражданите. И какъвто си бил дефектен в главата, такъв неуравновесен бил и в присъдите си. Веднъж проявявал голяма снизходителност, друг път пък голяма строгост и никакво съжаление. И всичко това — без причина и без мярка.

За да се покаже безпристрастен съдник, оставял защитниците на обвиняемите да бърборят с часове на трибуната. Изтърпявал ги със стоическа издръжливост. И когато накрая вече се изморявал и ставал от стола си да се поразтъпче, адвокатите и обвиняемите го дърпали за тогата или падали на колене пред него и го теглели назад:

— Къде отиваш? Седни още малко, за да свършим!

Веднъж при едно дело обвиняемият гражданин така се ядосал от ограничеността и глупостта на императора-съдия, че запратил връз мутрата му калема и плочите си за писане. А друг път някакъв грък, след като императорът го вбесил с дребнавостта и безсмислиците си, му извикал в самата съдебна зала:

— Ти си само един дъртак и глупак!

Въпреки всичко това веднъж Клавдий издал такава присъда, на която би му завидял и самият премъдър Соломон — случаят бил подобен на този с юдейския цар.

Една жена твърдяла, че синът й не е нейно дете.

И тогава Клавдий й казал:

— Щом не е твое дете, заповядвам ти да се омъжиш за него!

И тогава жената предпочела да признае, че синът й е нейно дете, отколкото да се омъжи за него!

Но обикновено този пресправедлив, старателен, свръхсъвестен съдник спял в креслото си.

През цялото си царуване се занимавал само с разни дреболии и незначителни неща, които често граничели със смешното. Издал такива заповеди, които станали пословични поради глупостта им. Ще цитираме някои от тях:

„Всички римляни да насмолят добре бъчвите си, защото тази година се предвижда голям добив на вино!“