Костас Варналис - Диктаторите

Мегаломанията му била толкова голяма, че през летните нощи отварял прозорците си и правел знаци на луната да слезе от небето… за да спи с него в леглото му! А през деня подхващал разговори със Зевс. Говорел му скришом, карал му се и го заплашвал!

— Ще те изпъдя, ще те върна обратно в Гърция, там, отдето те доведох! — викал му той.

Но скоро се смилявал и… прощавал на Зевс.

— Няма нищо — казвал му той. — Ще се… научиш!

И така Зевс се чувствувал много задължен на… покровителя си и го канел на гости в дома си!

„Домът“ на Зевс бил храмът на Капитола. И затова Калигула построил една галерия, която започвала от Палатинския хълм и стигала чак до Капитолийския хълм. По тази галерия двамата велики богове си ходели на гости един на друг и въобще дружели.

От всички римски императори Калигула бил най-свирепият, но и най-слабият; най-жестокият, но и най-страхливият; най-сребролюбивият, но и най-разточителният. Бил, с други думи, човек на крайните противоречия и най-вече способен да мрази и да обича със страстта на безумец и живите, и мъртвите.

Ето как изглеждал физически: имал едро тяло и бил висок, но краката и вратът му били тънки. Имал блед цвят на лицето и очите му били хлътнали в орбитите. Слепоочията му също били вдлъбнати. Очите му били винаги широко отворени. Тези очи не трепвали никога, както не трепват очите на рибите. Сякаш нямал клепачи.

Челото му било „високо и застрашително“, казва Светоний, а главата му плешива.

Този портрет веднага разкрива един умопобъркан и опасен човек. А и самият Калигула се стремял да си придаде още по-страшна външност. Стоял пред огледалото и пробвал различни гримаси, за да избере най-отвратителните. Епилептик от дете, бивал обхващан понякога от такава слабост, че не можел нито да се мръдне, нито дори да се държи на крака. Но най-много го измъчвало безсънието. Успявал да спи едва по три часа на денонощие. И дори този му кратък сън бил неспокоен и често прекъсван. Цяла нощ обикалял из двореца си като привидение и чакал да се зазори!

„Трябва да отдадем на помрачения му разум прекаленото доверие и прекалената обич, които проявявал“ — казва Светоний.

„Този човек, който презирал боговете, щом виждал мълния и чувал гръм, започвал да трепери и се скривал под кревата си. Ако все пак за някои изражението му не било достатъчно доказателство за умопомрачението му, то облеклото му било предостатъчно, за да убеди и най-скептичния наблюдател. Появявал се пред хората облечен в копринени рокли, накичен с женски украшения, с гривни, по котурни (високи театрални обувки) и с изкуствена златна брада, а в ръка държал или мълнията на Зевс, или тризъбеца на Посейдон, или кадуцея на Хермес!

Но често пъти се обличал и като… Афродита! Също така често пъти обличал бойните доспехи на Александър Велики, които задигнал от гроба му в Александрия!

Обичал извънредно много театъра, музиката, танците и конните надбягвания. Тази негова любов към актьорите, музикантите, танцьорите и конете надхвърляла всякаква нормална мярка. Прегръщал и целувал пред всички пантомимика Мненестър, както прегръщал и целувал и сестрите си. На «жокея» Китик подарил, докато гуляел и пиел заедно с други като него, два милиона сестерции!

Имал един кон, на който дал името Incitatus — Бързий. Построил му конюшня от мрамор, ясли от слонова кост, седло от порфир и му слагал гердан от перли. Създал му цял «двор» с многоброен персонал. Давал банкети в чест на коня и искал да го провъзгласи за… консул.

В навечерието на конните надбягвания обграждал «двореца» на Инцитатус с войска — за да не се приближава никой до него; искал в цялата околност да цари тишина и спокойствие, та конят да спи добре през нощта, за да бъде свеж и бодър на другия ден за надбягванията.“

Един управник на империя, който се занимава с такива детински и неуравновесени неща, без това да се струва много странно на поданиците му, показва не толкова, че той е бил луд, колкото, че епохата е била епоха на раболепие. Една епоха без доблест и една държава без закон!

Калигула не бил сам. Имал подкрепата на аристокрацията и най-вече на модерната младеж. Всички те подкрепяли собствената си безнравственост и разточителство чрез безнравствеността и разточителството на водача си. Калигула бил млад. Умрял едва 29-годишен. Мъкнел заедно със себе си към пропастта цялата аристократична младеж на своята епоха.

През целия си живот Август се стремял с познатото си рафинирано лицемерие да възстанови старата римска добродетелност, старите строги нрави. Така наречените „модерни“ млади хора били принудени да се въздържат външно, да се прикриват и те. Обратното, всички старци, всички опозиционно настроени, се превърнали в стражи на нравите! Именно тези последни мохикани на нравствеността Калигула направил на пух и прах! И извадил на показ „светските“ младежи на своето време. Сега те гуляели, пиянствували и устройвали оргии денонощно под предводителството на императора си.